18.07

Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.


- Съставът за олимпиадата по волейбол вече е ясен, стискам им палци на момчетата и най-вече на диагоналите. Да ги прескачате, момчета!

- Хареса ми доклада на ЕК. Направо си умрях от кеф. Тея нещасници, гадни, жалки, шибани мръсници - нашите управляващи. Мрете в кофите!

- Пак почна нечовешкия цикъл за лягане в 3 след полунощ. Прибирам се от работа, гледам си часовника - 18:30 - и си викам, копеле, толкова си уморен, че не можеш да изкараш до 23, днеска ще се наспиш. При следващото сверяване вече пак е три. Снощи бях на вечеря с приятели и по едно време от уморо се усещах като пиян. Някакви некоординирани, несвързани глупости говорих. Не че се оправдавам, просто ми стана странно преди малко като мислих по темата. Умора, хапнеш лошо, падне ти кръвното и си gg.

- Тъкмо мислих, че серията е отдавна прекъснала и поредния шибан сън. Махни се, зло, не ме дърпай под земята.

- Сутринта ме блъсна кола. Спряла на кръстовище, минавам зад нея, а тя дава назад, за да се върне, щото е навлязла в платното. Нищо ми няма, само дето къде от лекия удар, къде от стряскането, се изсипах на земята. Говорейки за коли и шофьори, нещо, което ми хареса по темата:

...Отляво ме задмина едно чисто ново БМВ с над 130 км/ч. Караше го жена, лицето съвсем близко до огледалото и си слагаше сенки…

За момент се разсеях и когато отново и обърнах внимание тя беше вече наполовина в моето платно, все още занимавайки се с грима си.

Въпреки, че съм мъжко момче се стреснах толкова, че си изпуснах електрическата самобръсначка и тя ми изби сандвича от другата ръка…

Като се опитах да върна колата на платното с коляно, ми падна Джи-Ес-Ем-а от ухото директно в горещото кафе между краката ми. Кафето се разля, изгори най-ценните ми части, прекъсна важен разговор и ми скапа Джи-Ес-Ем-а.

Фаса в устата успях да задържа с последни усилия…

О, как мразя жени зад волана!!!



- Стискайте палци инцидентите с коли да са свършили за днес, защото след половин час тръгвам за морето. Там, далеч, на силиконовия бряг, където греят усмивките на силиконовите принцеси ;)

- Днес е рожденият ден на Васил "Дякона" Левски.

здраве и малко късмет... като за начало

She, she, she want it, I wanna give to her
She know that it's right here for her
I want to se you break it down
I'm ballin', throw'n money around


Здраве и малко късмет. Това си пожела тя. Като за начало, добавих аз.

***


Из безкрайните листи в моите icq и skype има купища хора, които не знам какво правят там. Вчера, скучаейки на работата, гледам балонче над един от тях. Пожелавам честит рожден, разменяме усмивки, питам какво иска за рожден ден. Девойка респективно. Здраве и малко късмет. Това си пожела тя. Като за начало, добавих аз. Не, сериозно питам. Каза, че обожавала плюшени играчки. Оп-па, викам, задръж тая мисъл и се заравям в дебрите на нета. Десетина минути по-късно съм харесал огромен мамут, над половин кубик, за който в детайлите пишеше, че издържа до 80 кила тегло. Парите са доста, но ентусиазмът ме тресе. И те го те, подаръка.

Виждам, че фирмата прави доставки, намирам магазина в София, за щастие супер близко до нас и започвам преговорите по изкопчването на работния адрес на момичето. По обясними причини не го получавам. Думи като "лично пространство" и "конфиденциалност" реверберират срещу моето виждане за живота, ползата от него и цитатите на Конфуций, които играят роля на моя лична батарея. В края на работния ден съм получил необходимите ми данни.

Запътвам се към магазина, за да установя, че не е толкова близо, колко си мислех. Опасенията, че може да няма мамути в наличност са разсеяни от мърдащите се до витрината хобот и бивни. Добър вечер, ей за това тукинка съм дошъл. Земете тия пари и го изпратете на тоя и тоя адрес. Ама как, ние не правим доставки, само офиса във Варна! А? Що рече?! Това защо не го пишеше на сайта ви - ми ни знайм.

Излизам вкиснат и мисля. Звъня на един приятел банкер и го питам какви куриерски фирми ползват. Даде ми сайт. Прибирам се, чета, обикновени поръчки, бързи, експресни, супер експресни. Само последните доставят от ден за ден. Но не и нищо с размерите на това, което искам да прекарам.

Намирам други, които могат да ми свършат работата, споразумяваме се, да се разберем на другия ден (считай днес, за вас вчера), затварям телефона и резюмирам.

Трябва да се довлека утре пак до магазина, да взема животното и да го карам до САП. Това нещо дори не знам дали ще се побере в такси, било в багажник или на задната седалка. Включвам разкарването в работно време и чистото време, което ще отиде по операцията. Мисля си как вкарвам мамута пред погледа на охраната в САП и мислено пъшкам. Ще ме гледат като натровени всички. От там да викна фирмата и да я засиля към адреса. От другата страна на всичко това стои кой? Аз. Човекът, който често си ляга гладен защото го мързи да иде до кухнята. И се отказАх.

Супер глупав завършек на цялата ситуация, още ми е криво. И всичко това заради едно балонче, и защото на сайта не пишеше, че доставките са само за Варна.

Will Of The Heart

Move bitch, get out the way
Get out the way bitch, get out the way
I only need your time tonight.


Винаги съм възприемал Тринити като не особено привлекателна мадама и не разбрирах как може да са избрали такъв персонаж за голямата любов на нашето момче. Не че смятам, че нещо глазурено ще е по-добре, не, актрисата чудесно си изграва ролята, просто не е тип, по който бих си паднал.

Това ми мнение важа докато не гледах във втората серия откъса по-долу (до 0:35).



Отчаянието, ясното съзнание, че умира, нито за миг не замъгли целеустремеността й, не спря да се опитва до последната секунда да се бие, игнорирайки болката и раните. Точно в този момент, в това сурово, кървящо лице, видях нещото, което бих могъл да обичам.

Когато го споменах на приятелка, тя отбеляза шеговито, че сигурно просто приемам фразата "жените да си умират по мен" прекалено буквално :")))

Всичко това по-горе играе ролята на странна прелюдия към факта, че преди няколко часа гледах "Ханкок". Филм, който отидох да гледам с уж ясното съзнание какво ме очаква, обаче трейлърът се оказа доста подвеждащ от гледна точка на сюжет, а и в него липсваше една от най-култовите сцени, така че удоволствието в киносалона беше пълно.

Уил Смит е класа, аз него си го уважавам още от времената на "The fresh prince of Bel-Air", а MiB завинаги ще остане нещо много, много специално за мен.

***

Agent K: They're beautiful, aren't they? The stars. I never really look at them anymore, but they actually are quite... beautiful.

Agent J: Uh, Kay? You're frightening your partner.

[some years later]

Agent J: Tee, when was the last time we just looked at the stars? Ever feel like you're alone in the universe?

***

Чиста проба гъзария, готина външност, рядка актьорска дарба и смазващ професионалист (ако не ме мързи да търся, бих сложил линк към едно интервю с няколко режисьори на филми с негово участие). Бях чел и за някаква специална скала на продуцентите в Холивуд, относно възвращаемостта на парите за даден филм в зависимост от участието на един или друг актьор. Уили Смит водеше класацията.

Сега обаче имам проблем. Почти всичките неща, за който искам да говоря във връзка с филма са отвъд границата на спойлерите. По принцип нещо, което не ме спира много-много, но сега някак си не ми се ще да развалям удоволствието на никой. Затова ще се въздържа и ще приключвам. Така, както съм го написал, ще излезе, че филмът е някакъв шедьовър, а той не е. Просто отвъд забавлението, добрата актьорска игра, хубавата идея, невероятният момчешки супергероизъм и обикновения мъжки героизъм, попаднах на някои неща, които просто откликнаха в мен. И усмивката освен забавна, стана и доволна :")))

compassion

Гладен и жаден дочаках нощта,
отчаян и тъжен, пак съм сам на света.
Аз съм кучето на крайния квартал


Днес, след близо осем месеца лекуване на рамо и коляно, контузих много лошо глезен. Едвам ходя, а увереността ми, че "всяко зло за добро", е силно разклатена.

Сега пак ще гледам дълги нощи тавана, чакайки да ми мине. Като на куче. Мъчно ми е.

Raw Breath Of Danger

Same old story, same old song
Goes all right, until it goes all wrong
Now you're going, then you're gone
Same old story, baby, same old song


Първо да споделя, че се подстригах и за пръв път от много, много време съм доволен от резултата :)

Миналия ден ме сгащи контрола в трамвая без билет. Аз съм един от най-най-редовните билетодупчещи твари (Зонец, ти да мълчищ) и ме доядя много.

Него ден специално излязох на обяд, за да си взема талон, на едното място нямаха билети, на другото нямаха да ми върнат от 50 лева, а когато се качих в злополучния трамвай, ватманът сефте не продаваше.

Разбира се точно тогава ме налазиха две лелки и чичка. Аз някакъв спокоен, знам си, че им обяснявам ситуацията, давам им левче за вече скъсано от тях билетче и край. Край, край, ама дебелата лелка напориста. Свалят ме, чичката отива да тараши някакъв притеснен юноша, а лелките по мене. Да съм си платил санкцията, пък съм изглеждал интелигентно момче, пък нали съм работил, а другите как могат да перфорират, как имало полицаи с тях, актове, чудеса.

Аз пък им обясних, от спирката на която се качих не продават, ватманът също и поради това изобщо не виждам как ще им дам осем кинта, съвсем да не апелират към и без това съмнителната ми интелигентност, щото далеч по-тънки струни са загрубели, че няма да видят нито лична карта, нито лични данни, и че нямам намерение да чакам никаква полиция да идва, ами си тръгвам.

Бе седя и се разправям пред цялата навалица и по едно време тръгвам да си ходя и едната така с тяло ми застава на пътя, та чак за ръката тръгва да ме хваща. Баси наглата дебела свиня! То учтивост, учтивост, ама в такива ситуации почвам да увеличавам специфично децибелите. И в разгара на джангъра другия свален пич мина отарашен (затваряше си портфейла току пред мен с виновно-гузна физиономия), чичката от контролата дръпна по-спокойната лелка, един вид ме причисли към загубената кауза и тва беше. Пожелах им по пазарджишки лек ден с характерно махване на ръка, на което получих - а на теб зла вечер. И те така... разправия за нема нищо.

Отделно се задават някакви трусове в професионално отношение. Кофти момент, защото хич не ми се играе на политика баш преди лятото. Ма квото стане.

А на връщане единия холандец слушаше ей това нещо, голяма песен, голям певец. Впечатли се човекът дори да не разбираше какво се пее. Та я намерих заради него, а в духа на петъчните видеота на Хаз, я слагам да се насладите и вие.

Таласъмия и свети Икер

Нервен потребител съм, даже агресивен
харченето на пари за мен е спорт атрактивен
а кой освен глупакът наивен, ограбен, обиден
вижда живота противен.
И чака изкривен да свърши деня му.


Първо, много се радвам, че Зонецът успя да дойде с нас и да си правим веселото заедно. Второ, ако някой ми беше казал, че най-вече ще запомня тазгодишната Таласъмия с 8 часова сесия на мафия, щях да се изсмея.

Цялото мероприятие не си струва труда да се описва подробно, поради лежерността му, но ето някои от нещата, които искам да спомена:

- Винаги си носете бански.
- Bushmills >>> Tullamore Dew
- Кур мач, кур хървати, кур турци.
- Неколкочасовия разговор в малките часове на първата нощ. Филмите.
- The master of bridge. Професионална победа със седем импа.
- Аматьорите също бият. Взеха ни белота.
- Bushmills >>> Tullamore Dew
- Мафия. Аз в ролята на дон Корлеоне. Obey me!
- По пътищата вечни на България.

***

Отделно от това искам пак да кажа на Алмаки, че грам не разбира от футбол, да изтъкна на малката русалка Ариел причинно следствената връзка между сблъска на немската калевра и мазен гейски отбор, и думите на Герд Мюлер. За финал - луда фиеста по повод отпадането на най-най-най-омразния ми отбор, Италия. Цялата разлика бе между кроткият, уверен поглед на Свети Икер и студените, змийски очички на Буфон (който иначе не е лошо момче, просто пази грешната врата).

Да се приготвим всички за красивият финал: Германия - Испания!

my modus is operandi is amalgam

far east style with the spirit of wild west
the "quote-unquote" code stands the test of
time for the chosen ones to find the best of
noble minds that ever graced the face of
a hemisphere with no fear, fly over


Вчера ходих за пореден път да ми бият инжекции и както се оказа, за последен. Остатъчните три дози ще си ги бия сам, защото няма кой друг. Все пак не върви да викна Ицо и да го посрещна със свалени гащи :) Затова ми показаха нагледно как се прави, в смисъл, че този път не гледах отсрещната стена, ами видях как иглата се забива от раз до края. Направо се потресох колко дебел задник съм имал, за да може тая игла да си намери място в него.

И докато си говорим за телеса, да отбележа, че ми пристигна химията. 250 кинта под формата на протеини и аминокиселини, които ще ми стигнат за първия месец. Старият ще се превърне в анаболно чудовище ;)

В петък заминаваме с няколко отбрани булдози ("фанатици, тук не се говори с думи, а с коли, пари и цици...") за Стара Загора да проверим таласъмите имат ли още почва у нас.

За финал, поредната ми зарибяваща песен, която този път не можах да намеря на mp3, за да я закача в Soul Kaleidoscope.




the blue yonder where
the sky meets the sea
and eye meets no eye
and boy meets world
and became a man to serve the world
to save the day, the night, and the girl too