By any means necessary

keep on rolling like a stone

2011-10-17T14:19:00.000-07:00

- You'll never get it if you don't slow down, my friend.

- What do you mean?

- I mean, you're going too fast. You're hardly even looking at the pictures. But they're all the same. They're all the same, but each one is different from every other one.

You've got your bright mornings and your dark mornings.

You've got your summer light and your autumn light.

You've got your weekdays and your weekends.

You've got your people in overcoats and galoshes, and you've got your people in T-shirts and shorts.

Sometimes the same people, sometimes different ones. And sometimes the different ones become the same, and the same ones disappear.

The earth revolves around the sun, and every day the light from the sun hits the earth at a different angle.

- Slow down, huh?

- Yeah, that's what I'd recommend.

Walk in my nines a while I dare you

2011-09-18T06:57:00.000-07:00

But most of you all don't see the castle through the walls
And the smiles till it falls in piles so while

Нямах нужда да чуя, че всичко ще е наред. Нямах нужда от утеха. Имах нужда от прегръдка и малко сигурност. Като най-красивата гледка от светлината на фар по време на морска буря.

Аз знам, че всичко ще е наред. И че корабът ще мине през бурята дори да няма никакъв фар. Просто не исках да се чувствам като Ван Страатен. Исках прегръдка и малко сигурност.

truth or dare

2011-05-22T14:20:00.000-07:00

Огледалце, огледалце..

Имам въпрос - кой ползва Safari под MacOSX на 320 x 396?

Майкъл М. Смит

2011-04-26T14:14:00.000-07:00

Няма значение. И не ми пука. Аз съм, където съм сега, защото като млад исках повече. Исках да живея като на филм. Търсих и открих. Сега живея в този филм - тук всички освен теб самия са лоши и ако умрат, не бива да ти пука.

Днес не ми пука особено за юношата в мен. Но ми се иска да мога да върна нещата назад и да не намеря това, което той откри. Не мога. Направил съм това, което съм направил. Аз съм това, което съм. Бил съм някога един тийнейджър, който искаше да стане рокзвезда, дете, което не искаше ничий мозък да се пръсне в лицето му, дете с топли пръстчета в бащината ръка. Всичко това съм бил. Има ги тези неща някъде вътре в мен, стоят самотни и забравени в здрача. Но не мога да ги открия. Не мога, защото се крият, когато се опитвам да ги потърся. Крият се от мен. Не искат и да чуят за мене. Те знаят, че всъщност няма никой в мен.

О, по дяволите, забравете какво ще ви кажа от сега нататък. Аз не съм аз. Или може би съм. Минало е толкова време, че не мога да си спомня. Колкото повече опознавате някого, толкова повече има какво да не харесвате в него.

Ако го опознаете добре, почвате да го мразите.

Смит е *ужасно* странна птица. Толкова, че не искам да пиша за трите негови книги, които съм чел, а за общото впечатление, което оставиха у мен.

Разказва се винаги от първо лице, единствено число. Героят е мъж, кораво копеле, но далеч не най-коравото на хоризонта. Загрозява го това, че по-дълбоките пластове в него си личат, а човечността е винаги водеща и скрита. В общия случай е бивш среден ешалон, успял да се реализира като неудачник, което е като магнит за жените. Но само за хубавите, стойностните, разбиращите, умните. Бе тези от книгите :)

/* Бих искал да продължа с лиричното отклонение, че в него има достатъчно много от това, което всички мъже искат да имат, а всички жени искат да докоснат и нямам предвид пишка 30 сантиметра */

Действието винаги се развива в някаква изкривена вариация на нашата реалност, но парчетата от нея са многобройни и разпръснати като пъзел от 2х2 метра. Мотивацията на героя е изключително точна, нищо не стои криво набито като тесаракт в кръгла дупка. Около средата се намества важно парче от пъзела, което обръща представата за света и ситуацията на 180 градуса. Това, което ме очарова е, че всички неща, които пичът е правил до този момент, отново изглеждат абсолютно мотивирани и правилни, макар че цялостната перспектива се е сменила в граничаща си до абсурд степен.

Смит е изумителен разказвач, истински Майстор на думите. Пише богато, небрежно, успява директно успява да разказва в емоции!

Книгите са тежки, силни, влизат лесно под кожата, дават ти много и често неусетно. Щетите обаче са големи и се усещат веднага. Ако ви стиска, четете. Всеки прежалил се (но не повече от първите 3), бива поканен от мен, Алвин и Мишев на бира.

Духless

2011-04-05T14:01:00.000-07:00

Аплодирах наум вулгарността и цинизма на този град. С неговите продажни мадами, готови да ти се отдадат за пет минути в тоалетната и за петнадесет минути в дома ти в зависимост от това какъв часовник носиш на ръката си в съответния момент. С неговите продажни партньори, готови да провалят всеки съвместен бизнес срещу един грам кокаин. С прятелите, които те продават за две минути между две чаши. С цялата негова морална и физическа педерастия. С хора болни от гонорея на душата. Всеки път очаквах от околните нещо в този дух и всеки път, когато се случваше нещо такова, се чувствах пълен скапаняк.

Правилното време, необходимия опит, точният житейски момент. Минаев е много добър. Толкова добър, че ми е болно да се опитвам да пиша за него.

Интелигентен по начинът, по който трябва да си в кочина като Източна Европа, млад, къдърен мениджър на високото управленско ниво и прозрял какво може да бъде като човек (а също така и защо не трябва да бъде). Празен и търсещ. Това е героят.

Книгата е директна, на места груба, но не като целенасочено търсен ефект, а просто защото така стоят нещата. Когато си събрал достатъчно много в кошничката си, за да прозреш тривиалността и гнилостта във всичко заобикалящо те, е лесно да го прегърнеш. Трудно е да знаеш, че макар да е така, не трябва да е така.

Светът на удовлствията, предлаган от пачки, коли, бело, курви, скъпи курорти и елитарни контакти ти дават възможност да гледаш с превъзходство на другите. Когато обаче това е не те е заслепило напълно, осъзнаваш празнотата.

"Пий, Володя, пий, изветрява" - обобщих по ленински.

Не мислете, че това е книга на подрастващия, забогатяващ на собствен ход пролетарий. Не е! Героят е първичен и истински. Всяка глава в книгата разглежда по почти достъпен и приятно предизвикващ интелекта начин, част от важните теми на съвременното общество. Секс, работа, пари, наркотици, носталгия, общество, интернет, пошлост, политика, корупция, сблъсъка на поколенията. При това съвсем не повърхностно, а в пълнота, по толкова близък и емоционален начин, все едно сам го изживяваш... Добър си Минаев, о, колко много си добър!

Общо взето не знам какво друго да кажа. Ще завърша с един дълъг цитат от книгата (две страници хартиен формат). Ако издържите до края му без отегчение и пренебрежение, значи книгата е за вас.

***

- Поколения хора живеят по този начин: ти на мен - аз на теб. И недей да правиш физиономии. Тук винаги е било така. Мойте родители са живели така, техните родители са живели така.
- Моите, Вова, не мойте. В руският език няма такава дума.
- Ето, виждаш ли. Ти просто не можеш да се държиш нормално.
- А какво значи да се държа нормално? - Разговорът започваше да ме напряга все повече и повече.
- С хората трябва да се държиш по човешки. Това е. И да не се правиш на интересен. Аз цял живот съм се държал с всички нормално. И когато си имах собствена сергия. И с бандитите, и с икономическата полиция, и с инспекцията по търговията. И никога не съм имал проблеми с никого. Но ти не можеш да се държиш като всички, нали? Задължително трябва да обидиш човека и да му го начукаш... Моля те, кажи ми, ти просто не искаш да живееш нормално или не можеш? Не искаш, нали? А защо?

Най-после не издържах:

- Защо ли? Ами защото, докато ти през деветдесет и пета година си продавал бира в павилиона, аз вече съм опознавал полулегалното движение на стоки през руската митница. Защото, когато ти всеки петък си хвърчал от работа на вилата, за да се натряскаш с татенцето си на чист въздух и други такива, аз съм ял деликатеси в "Птюч" и съм се обличал като "Born Slippy" от Underworld... С теб сме много различни, разбираш ли?.. Аз чета Уелбек и Елис, гледам стари филми с Мадлен Дитрих и пощурявам по италианските дизайнери. И похарчих първите пари, които спечелих, не за някое БМВ на чртири години, както правят пичовете, а за да отида до Париж. И ти никога няма да разбереш това, защото живееш така, както са живели родителите ти и родителите на твоите родители. Най-важното е да имаш жена, да имаш деца и всичко да ти е като при хората. В неделя да ходиш на гости при съседите си, в понеделник да си гасиш махмурлука в службата, в събота да отиваш в някой голям магазин с цялото семейство и за цял ден, все едно си в Лувъра. При ВАС е прието така. И аз никога няма да разбера и приема това... А за да ме разбереш по-добре ще ти го кажа направо: всичко това дори е извън границите на моите разбирания, както за теб е неразбираемо, че късите мъжки чорапи са смъртен грях.
- В такъв случай какво правиш тук? - изсъска той озлобено. - В тази страна половината народ е такъв. И НИЕ, както казваш ти, сме повече от ВАС.
- Аз ли какво правя тук? Аз живея тук, работя тук, любя жени тук, забавлявам се тук. А най-важното е, че много искам всичко тук да се промени. Да няма нужда да даваш пари на катаджията, да има хубави пътища, митничарите да не изсипват куфарите на пристигащите от Милано, чиновниците да не се асоциират с крадците, идването на пожарникаря в офиса да не означава "бутилка коняк и една стотачка в зелено"... Всички да се смеят в захлас не на шегите на Галкин и Коклюшкин, а на хумора на Монти Пайтън. И можеш да ми повярваш, че така всички ще се чувстват по-добре. Но на този етап си прекарвам времето с такива мошеници като теб, давам рушвети на доставчиците на търговската мрежа, каня на обед чиновници, ходя в "Галерия", въпреки че искам да седя в "Costes", гледам мача "Спартак" - "Терек", въпреки, че с удоволствие бих гледал дербито "Интер" - "Милан". И не искам да заминавам никъде, искам всичко това да бъде тук. Разбираш ли? Зная, че на по-голямата част от населението всичко това му е през кура и си живее съвсем комфортно с онези персонажи, с онези явления и социални фактори, които аз не бих искал да виждам по никое време и на никаква географска ширина. Аз не ВИ викам да дойдете в моя свят, стойте си във вашия, само че не бива да примамвате там мен и хората като мен, а още по-малко да твърдите, че това е единствено вярната и създадена през вековете система на жизнено устройство. Аз не искам да живея в свят, където всичко се случва, "защото така е прието". И не искам да бъда като теб. Или пък децата ми да бъдат като теб...

ако се наканя..

2011-03-31T15:42:00.000-07:00

Just like that
Sha la la, la la, la la, la la, l-la te da

Бих искал, ако се наканя, да драсна някой и друг ред за:

- "Духless" на Сергей Минаев.
- "The мацки" пак на Сергей Минаев.
- "Платформата" на Мишев Уелбек.
- "Кафка на плажа" на Харуки Мураками.
- "Наказателната колония" на Франц Кафка.
- "За подмяна" на М. М. Смит.

Не задължително в този ред. Убягва ми правилната комбинация от време, желание, алкохол и нуждата да кажа нещо смислено.

Степни богове

2011-01-26T14:11:00.001-08:00

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Попаднах на заглавието някъде в нета, а вниманието ми беше привлечено най-вече от това, че част от руската критика е дала доста отрицателна оценка на книгата, защото представя руснаците като пияници и не разкрива богатата руска душевност.

Книгата е много добра. Силна, без да ти е тежка до степен да спираш през пет страници, за да осмисляш прочетеното. Всъщност направо се чете лесно. Което е смешно, защото нищо лесно няма в нея.

Действието се развива в малко селце, разположено в далечните руски степи, точно на границата с Китай, а героите са двама. Възрастен японски лекар с престижно образование от Париж, останал доброволно във военнопленнически лагер, за да помага на сънародниците си и носещ в себе си хармонията и разбирането към света, което разбиране включва омразата на доведения му брат (също военнопленник в лагера) и честите побои на руските пазачи.

Другият главен образ е момче на дванадесет, което искренно вярва, че пишейки на стената на плевнята псувни по адрес на германците помага на червената армия, гледа вълче вместо куче, смята, че доброто и злото в живота са по равно, просто защото има по пет пръста на всяка ръка и страни от другите деца. А децата са като всички деца - търсят Хитлер в степта, припадат от глад, а понякога се бесят.

Иначе старците пресичат контрабандно границата, за да пренасят спирт, мъжете се интересуват само как да се напият с цената на всичко, жените се котират високо сред войниците, а военнопленниците работят в радиоактивна мина. Сволочта е повсеместна и типично руска. Само че тук няма някое финално геройство в стил "да запушим амбразурата с гърди", което да компенсира посредствеността, безсмисленото насилие и глупостта.

Пак казвам - книгата е много силна. А ако вече сте отблъснати, това е просто защото аз не мога да пиша. Препоръчвам я, макар че не е за всеки.

без елица и стунджи

2011-01-17T15:09:00.000-08:00

jeogi na hollo
nan tto aju meolli
na dol-ikil sudo eobs-eul mankeum

Виждам едната картина на живота по следния начин. Лодка, движеща се по течението на река. Различни предмети, влачени от реката се допират до лодката и се задържат до бордовете й. С нарастване силата на течението, предметите се откъсват. Имаш две ръце да задържиш каквото можеш.

Виждам и другата картина на живота. Седиш пред бент. Миниатюрна дупчица зейва в него. Слагаш пръст и я запушваш. Пропукването обаче обаче набира сила и после се появява и втора, и трета дупчица. Запушваш докато имаш пръсти, после и длани. Накрая всичко рухва.

Дали пък просто не ми се пие вода?

Седмата вълна

2010-12-23T04:45:00.000-08:00

The way you lie
I love the way you lie

Помня, че предшественикът на тази книга - "Лекарство против северния вятър", ме беше впечатлила. До степен да обиколя куп други блогове и дори да категоризирам техните постинги с по една дума - наивното, класното, прочувственото, елементарното, трезвото...

Бях започнал написването на моя собствена версия, с обичайното множество аналогии и препратки към личния ми опит, но в един момент ми доскуча, а после ми мина.

"Седмата вълна" ми се видя по-слаба. Има една точка на насищане на взаимоотношенията между двама души и когато тя се достигне, Сизиф е изкатерил върха. От там или се получават нещата, или моментът е изпуснат. Вълната е един такъв изпуснат момент, който авторът се опитва да съживи и реабилитира. Накрая пряко сили Той и Тя стигат до заветната цел, почти напук и едвам-едвам, загубили две и половина ценни години.

Нищо не ми каза, нищо не научих, нищо не почувствах. Дванадесет лева, хвърлени в кофата.

от младеж към чичка

2010-10-17T14:06:00.000-07:00

за книгите

2010-10-12T16:00:00.000-07:00

The will to fight without hatred is like an eagle without wings.

Купих си днес книга. Почувствах се все едно бях хвърлил парите в кофата.

Няма проблеми да си взема бутилка скъпо уиски или да пръсна сума в бар, но да дам четиринайсет кинта за книга го почувствах като пълна загуба. Разсипия.

Почудих се после, поговорих за това. Имаше време, когато книгите бяха повече от почти всичко друго. Дето се казва, случвало се е не веднъж и два пъти да си давам наличните пари за малко листа с подвързия. А сега гледам на книгите като на чиста загуба.

Промяната е вътрешна, разбира се. Променил съм се аз. Фактът, че съм се добрал до тук в не толкова лоша форма, изял всичките лайна по пътя без много, много да ми трепне окото и като цяло справящ се повече от прилично дори като Hijack, ме изпълва с прекалена увереност. А фактът, че всекидневно ми се налага да се сблъсквам с идиоти и малоумие, просто затвърждава в мен кривото усещане за превъзходство и арогантност. Лошо, хубаво, това е положението.

Като цяло, гледам на книгите по същия начин като на хората. Слаби са. Погледът ми се плъзга по рафтовете и не виждам нищо, което да искам и да оценявам. Последните три ги взех само заради навика, в опит да почувствам някакво вътрешно трепване като едно време. Тц.

Гледам заглавията на новите български автори, с които би трябвало да се почувствам сходен, с еднакви интереси, които да могат да ми кажат нещо. Млада жена пишела дипломната си работа на тема анорексия и се сближила с заболели момичета. Е, каза ми. "Чета прехвалените български автори и си мисля за изказа на Ремарк. Какво правим, къде отиваш?"

Мисля да се върна към 18 век - началото на 20. Искам като взема книга, да не я залея с пренебрежение тип "ти ли бе". Искам да почувствам, че точно от тази книга има много, много да науча. Отваряш Достоевски или Стайнбек и няма шест-пет.

Някви такива...

А че по-тънка, но под ъгъл танкова броня е по-добра от по-дебела и разположена вертикално, е ясно, чиче.

Be good or be good at it

2010-09-27T14:41:00.000-07:00

That’s why my bars are full of broken bottles
And my night stands are full of open Bibles

Джин "Bombay Sapphire" e 47 градуса. Правен е за коктейли и е омагьосващ като част от gimlet. Обичам, когато момиче пие джин. Плъзга се по тънката граница между стилното, развратното и независимото.

Харесвам барове в американски стил, където самотно люлеещата се перка на вентилатора се опитва безуспешно да прогони мрака, а неколцината посетители в пустото заведение се радват на усамотението си.

Бих направил бар като този, в който да пускам тихо руска, смазана, обречена музика. Джаз само на 9-то, 13-то и 18-то число. Като мизантроп и филантроп в едно и също време. А понякога, когато няма никой и съм сам на бара, бих се смял дълго с онази позабравена нотка на младост, красота, чистота и сила, а мнозина биха се зачудили на странната, вибрираща нотка на тържество, която би се долавяла.

***

Бих влязъл с TT all-in preflop всеки път срещу four bet...

Нещо за четене - том 1

2010-09-12T07:30:00.001-07:00

Не много висока. Метър и шеесе, метър и седемдесе. Дупето изхвъркнало назад, чупката в кръста кара корема ти да се свие..

Обаче малка. Осми за девети.
Обаче хубава. Много хубава.

Ако седнеш да пиеш и мярката не е до "насиране", това пиене ли е въобще? Пиенето, брат, е само едно - "тротоара тесен за мойта душа е"! Или ако любовта ти е в рамките на.. Рамки ли? Да не очакваш, че любовта е някаква разумна кроткост? ТЯ, ако е любов въобще, не е някакво си ежедневно състояние.

Ботев, Ботев му е майката! Или силно любиш, или силно мразиш, или... има ли смисъл въобще?

Не може да си фен на Левски, пък да обичаш спата. Чорбата има кой да я духа и без друго си е техен лаф.

Странна птица е бил Кембълът, Бог да го прости, и книгата му е странна. Странна и хубава. Познавам много хора, които обичат да четат и го правят в големи количества, попадали са на всякакви стилове и лесно се нагаждат към тях. Но тази книга, в частност, не бих я препоръчвал с лека ръка.

Представете си как няколко приятели се събират и си говорят. Разговорът е интересен, никой не бърза да си ходи и темите прескачат от една в друга, без всякаква връзка. По подобен начин е написана "Нещо за четене", само че тук мислите на един, единствен човек изграждат цялата мрежа от теми.

Много, много хумор е имало в този човек. Негов си, но разбираем и много заразителен. Много интелект и обща култура e притежавал, а животът му е бил пъстър, разнообразен и интересен. Случки от казармата, ловни преживявания, любовни трепети и разочарования, странни събития с крайно мистичн привкус, събития от детските години, сватбени, празнични и крайно делнични дела. Всичко това омешано във вкусен литературен бъркоч, от който лека-полека започва да изплува основната нишка по повествованието.

Езикът в книгата е пъстър, богат, наситен с позабравени думички и игри на думи, на места циничен. Зад него прозира какъв е бил самият човек. И мисля, че бих пил една бира за упокой на душата му.

***

Зима, лов рано сутрин след цяла нощ пиене. Убито е диво прасе, но има проблем с транспортирането му. И от там като се почва...

Отиваме до селото. Сняг огромен. Уазка. Лодка. Кану. Ръчкане отзад. Запецване на лодка. Отпецване на лодка. Счупване на предния джам. Кольо кисел. Щи еба свинята. Пътуване. Скъсване на бризента. Падане на лодка. Счупване на лодка. Връщане. Нова лодка. Щи еба свинята. Охлузване на ръка. Бинтоване на ръка. Пътуване. Падане на мъгла. Три часа търсене на свиня. Намиране. Връзване на лодка. Напреко. Обръщане на лодка насред река. Кольо мокър. Изхлузване на свиня. Отвличане на умряло прасе от реката. Щи еба свинята. Я, линейки? Час и половина търсене на свиня. Я, милиция. Вие ли изтърсихте една лодка? Ние изтърсихме една лодка. Е, честито, ще ви подведем под отговорност, за неумишлено. Що бе? Щото една жигулка се буфнала у лодката и айдеее, у Струма.

Разпределяме месото. Щи еба свинята. Прибирам се в София. Седнали сме с другара, пием бира и разказвам на цялата маса историята на злополучната свиня. Търъри, търъри. Голям кърък, вика другара и вдига на жена си. Която му казва, че сложила свинята в тенджерата под налягане. Излязла на двора да забере децата, че мъчели кучето и бууум. Без половината кухня. Тенджерата експлоадирала. Щи еба свинята. Тарара, тарари - Кольо звъни. Кольоооо, познай кво стана с глигана, взриви къщата... как не е гликан, каква порода? Полудиви? На бай Костадин загубеното прасен? Щи еба свинята...

телеграма

2010-08-08T16:10:00.000-07:00

Too many MC's not enough Mic's

тотално разочарован от работата лаптопът не стъпва повече у нас. точка.

бебе на приятелският фронт пет килограма 52 сантиметра мъжко ще го направим баскетболист преди да се усети и винаги ще бъдем наблизо за него. точка.

прекалено много бири прекалено много повод и друго бебе на приятел животът е хубав. точка.

всяко лято calvin klein пускат ограничена серия мъжки парфюми сто двеста бройки успях да се добера до един от тях не е зле. точка.

лятото е в разгара си дано италианското черноморие е по хубаво от българското и да живее интернационалната дружба. точка.

на турнирът по уличен баскетбол спечелихме или заехме трето място разочарован съм и се чувствам добре в едно и също време стрелбата ми е по добра от всякога но не вкарвам толкова много както преди защитата ми обаче е убийствена каквото имах дадох го явно просто нямам много за даване все пак скачам хубаво. точка.

да му се невиди, обичам жегата

2010-07-24T18:09:00.000-07:00

нека, нека бъде лято
нема майтап, къде ще ми се скриеш

Днес си взех своеобразно "сбогом" с доста хора. Мисля, че никой не се усети. Бон шанс.

desktop

2010-07-05T02:09:00.001-07:00

Кинг Коул - престувай се

2010-06-28T14:39:00.000-07:00

Да се престориш на щастлив,
когато ти е зле.
Никак не е трудно.

Уханието на липи е омайващо. Сводовете на повече от петдестгодишни дървета образуват среднощен шпалир, под който минавам единствено аз. Миризмата на прясно окосена трева ме превръща в пет, шетстгодишно хлапе, кото дядо ми води за риба в река, виеща се сред хълмовете. Красотата на Родопите е подтискаща, почти угнетяваща - стига да имаш очи, за да я видиш.

***

Много ми се искаше да ги кажа тези неща на връщане към нас, обаче в действителност жалая да разкажа за "На юг от границата, на запад от слънцето".

Изключително много харесвам японски автори, още от времето, когато се сблъсках с Сакьо Комацу и "Една тънка струйка дим". Сегашната книга не прави изключение, макар да не е извадка от фантастичния жанр.

Леко е смущаващо да съпреживяваш на японски персонаж от първо лице, емпатията на човешко същество с всичките му проблеми, нерешителност и терзания просто не съответства на усмихнатите, спокойни японски личица с дръпнати очички. Все едно е един от нас, без М. М. Смит да има нещо общо.

Харесва ми пресъздадения, тъй личен и харесван от мен подход, с който един човек нализа в живота на друг без колебание, без притеснение, след ужасно много време на раздяла и тъжно отминали години. Изисквайки и знаейки че ще получи насреща приятелство. Всеотдайност с пълно себеосъзнаване.

Книгата обръща внимание на важните детайли, а годините не са от значение. Персонажът скача от дванадесет годишен хлапак към десет години по-голям абсолвент с един абзац. Скучната му първа работа и битие въобще, са скатани до началото на тридесетте с изречение и половина - "Смятах, че свободното ми време е само мое. Така изтекоха четири-пет години".

Допадна ми тъжната заигравка с Дюк Елингътн и делничната непоколебимост на Хаджиме. Харесва ми името му, толкова близко до "хадзиме" - "започвайте", острият призив, откриващ схватките по източни бойни изкуства. Харесва ми това, как пилял палитрата на годините си до тридесет и две, рязко преключва на нова вълна. От сиво, скучно, безсмислено и изпълнено със скука и ужасни предчувствия бъдеще, създава от нулата двойка барове, с интериор по негов вкус, стопляни от звуците на тежко капещия джаз. "Цаката" има много общо с това, но не отнема основния мотив.

Редно, нередно. Трудна дилема, когато липсват водещите критерии за тези две категории. Остава ти единствено да правиш каквото искаш. А по-късно, когато и това ти е отнето, избираш (или приемаш) каквото ти е останало.

В почти самият край има еротична сцена, която е очарователно семпла за преситения вкус на интернет порното. Размисли за пълното себеотдаване в цялата му смъртоносна, за щастие(?) нереализирана крайност.

***

В мрака пред очите си видях дъжд, който безшумно се лее над необятна морска шир и никой друг не вижда това. Дъждовните капки докосват повърхността, но дори рибите не знаят, че вали.

Останах мислено с морето, докато някой не влезе в стаята и не постави леко ръка на рамото ми.

джаз след полунощ

2010-06-25T18:38:00.000-07:00

Funny the way I feel now
Can't keep my feet on the ground

Иво Сиромаков, Моцарт и Салиери. Моцарт казал - аз правя чалга и съм най-големият. Салиери казал - аз съм най-големият, защото пиша едни неща, дето никой не ги слуша.

Американецът и българинът попаднали в ада. Американецът случил на режим - сутрин кофа лайна за закуска, адски мъки до обяд, кофа лайна за хапване, адски мъки до вечерта, кофа лайна за вечеря и два часа интернет и телевизия свободно време. Българинът - по осем кофи лайна за закуска, за обяд и вечеря, без свободно време. Срещнали се след известно време, обменили спечетления. Американецът - при мен всичко е ок, три пъти на ден кофа лайна и вечер имам малко свободно време. Българинът - при мен или кофи няма, или лайна не са докарали... Глад!

***

До 3 бяхме с Мишев в "Уго" и на прибиране дискутирахме някакви теми за проникването на чалгата, а близо до нас ходеше очевидно доста почерпен младеж. По едно време той каза провлачено да сме ходили да пием бира и да си говорим за темите от живота. Митьо се дърпаше, но аз се навих (кога ще ти се случи такова нещо). Черпих момчето една загорка, преебах се да си взема и аз една (най-кофти бирата) и се разлафихме. Силно казано разлафихме, щото наистина беше добре почерпен. Живот, дееба.

Завършил консерваторията, контрабас. Бачка в рекламна агенция и познава сисадмините от фирмата, в която работа. Обожава джаза и иска да направи свое онлайн радио за такава музика. Даде и два блога, единият се оказа празен, а другият го забравих.

Поговорихме още малко за джаз, че или се снобарее или не разбират изобщо хората, минахме през ходенето навън, дръпнахме две цигари (той две, аз нула), обсъдихме общите познати от фирмата и си пожелахме лека нощ.

Вицовете бяха негови.

***

Иначе това трябваше да е пост за

Its now or never

2010-06-17T12:17:00.001-07:00

Истинските мъже не плачат! От къде е дошла тази изтъркана поговорка... Не е ясно, но от този момент нататък всеки мъж- от детството до гроба си - е обречен да носи тази повеля близо до себе си. Да, такива сме ние мъжете: когато сълзите са неизбежни, се преструваме, че нещо е раздразнило очите ни; когато някой се опита да провокира чувствата ни, отвръщаме с най-надеждната защита - дебелашката шега; когато сме наранени, съкрушени и страдащи, слагаме беизразна маска.

Тази вечер е финалът. Мач номер седем от серията Селтикс - Лейкърс. ЛА са домакини, имат неистовата подкрепа на публиката, имат опита на Фил Джаксън и триъгълното му нападение, имат внушителна линия от големи и имат Черната Мамба - Кобе.

Селтикс са уморени, стари, контузени, в залеза на кариерите си и с неподписани договори за идния сезон... И аз ужасно, ужасно много искам да победят.

Симпатизирам на "Левски", но не изпитвам нищо повече от мимолетно трепване, ако спечелят шампионата (вероятно също и защото шампионатът е слаб?). Харесвам "Челси" и плаках, когато загубиха финалът на Шампионската лига преди две години. Ако Селтикс загубят, ще ми бъде тежко, много тежко. И може би няма да е пресилено, ако кажа, че ще бъде опустошително.

Някой някога някъде е казал, че истинските мъже не плачат. Вярно е. Един мъж не пилее сълзите си - те са блогородна течност, която трябва да бъде пестена. Не е редно да заскърцаме като Страдивариус, защото ни е гръмнала водната помпа или да зароним метросексуални сълзи без повод. Не е редно да плачем дори когато е паднал любимият ни отбор...

И все пак, силно се надявам, че лебедовата песен на келтите ще бъде достатъчна. Защото иначе в очите ми ще танцуват сълзи.

1. 2. 3. 4. 5?

2010-06-09T12:50:00.000-07:00

Most of our life is a series of images. They pass us by like towns on the highway. But sometimes, a moment stuns us as it happens. And we know that this instant is more than a fleeting image. We know that this moment... every part of it... will live on forever.

За последните шест години, в определена последовтелност, тези бяха първото и последното нещо, което виждах на монитора.

BroodWar за мен си остана нещо, което така и не надраснах - мания, развлечение, спомен за триумф и празнота, купища приятели и две счупени клавиатури.

Пейтън, Пейтън..

Картините на Дали винаги са ме карали да чувствам някаква сплав от неудържимо привличане, страхопочитание и чувство за реалност в огледалото, която си на прага да разбереш.

Правилните неща се случват точно когато трябва. Нито по-рано, нито по-късно.

***

Сега обаче искам нещо ново. Споделянето на това желание тук, е вид евристична техника за постигането му ;]

sweet 14

2010-05-23T16:30:00.000-07:00

It's really hard to walk in a woman's shoes -- that's why you sometimes need really special shoes!

Наскоро видях няколко момичета, тийнчета в млада възраст и за пръв път обърнах внимание на поведението им. Не беше очакваното фръцкане, придаване на важност, несръчен, но груб флирт с момчета, не.

Момичетата просто се наслаждаваха на времето, което прекарват заедно, на компанията си и възможността да бъдат една с друга. На приятелството си. И понеже мъжкото такова е пословично (в недоизказан противовес на женското), си помислих, че явно все пак има един ранен период в живота на момичетата, в които приятелството е особено силно и за тях.

И се зачудих малко какво ли точно става после, та като порастнат момичетата и се превърнат в жени, се транфсормират в просто придатък на половинките си по отношение на социалния, приятелски кръг. И дали този повик по отминалото, в лицето на четирите мадами от "Сексът и града", не прави филмът така популярен сред жените.

Le grand chevalier du cœur de Paris

2010-04-11T13:22:00.000-07:00

"Adieu mon Paris", dit le chevalier.

Au sang de velours, au cœur tant fidèle,
Chevalier fera la guerre en dentelles.

Пазарджик. Градът, който съдържа всички букви на Париж. Командировка за три дни, за да подготвим почвата при експанзията на френския регулаторен онлайн пазар. От наша страна хора като head of operations, head of integrations, vp sales. Сашко. Чудесна възможност да си отваря човек очите и ушите и да си мълчи. От акулите в бранша може много да се научи. Различни подходи, различни модели.

Водиха ни в един от големите data цeнтрове на френската правителствена банка. Подземие и зали пълни с RACK-ове. Може би около 200. Двойна и тройна защита, биометрично автентикиране, паралелни системи за контрол от независими вендори, преносими аварийни генератори, дублиращи се системи за охлаждане. Дори тествахме и алармата :)

Водиха ни на вечеря в един от хубавите ресоранти на Париж (това го приемам на доверие), където установих, че все така не харесвам алангле.

За такъв огромен мегаполис, Париж е интересно устроен. Липсват високи сгради, като изключим административните такива. Всичко е на по 3-4 етажа, което помага на погледа да стига далеч и открива красотата на всяка сграда.

Умишлено, още от самото начало отказах да правя каквито и да е било снимки. Дори мислех и традиционната туристическа обиколка да я пропусна, но естонците развалиха плана. Много странни хора са те, "правилното" им е заложено в генома. Ако си в Париж, трябва да разглеждаш. Та се помъкнах с тях. Лувъра, Сорбоната, Айфеловата кула, още някаква сграда с височина от 210+ метра, НотрДам, Триумфалната арка, "Манхатън", новата арка и още нещо известно, на което му забравих името. Арката ми хареса най-много от всичко. Късно вечер от покрива й се открива прекрасна гледка, а и архитектурния план на града е направен така, че тя да се бъде в центъра. Светлините, кръстосващи нощното небе.

Обаче повече гледах хората, отколкто сградите. В Париж всеки може да бъде себе си, без това да пречи на никого. Градът е видял толкова много странни, различни и уникални неща, че просто не може да се впечатли от нищо. Докато правехме тур-обиколката, насред цялата тази старинност, архитектурни чудеса и история, попаднахме на една ниша (именно ниша), в която огромен негър седеше на пейка, с качулка на главата, която да го покрива, в краката му имаше литрова бутилка бира, а до него касетофон дънеше тежък ъндърграунд рап. И колкото и да е странно, той си изглеждаше на мястото.

Мотоциклетите са на почит, поради една или друга причина, и особено сред младите жени. Както може и да се очаква, мнозина слушат музика по улиците, но слушалките тип "тапички" там са голяма рядкост. Висококачествен Headset. Никакъв компромис със саундтрака на живота ти.

Французойките, Зонец, наистина стават. Направих им паралела с италианките и ето какво установих. Италианките имат по-красиви лица, а французойките имат по-красиви тела. Макар че от време на време минават такива създания, че дъха ти просто секва. Начинът на обличане в Париж (казано от моден лаик като мен) е някак си casual, докато в Италия висшата мода е на почит.

В петък полетът ми беше късно следобед, а още в четвъртък приключихме с деловите срещи и колегите си заминаха. Един почти цял ден само за мен в Париж. Извадих си плейъра и направих една бавна и дълга разходка.

О, Шанз-Елизе. Мисля, че разбирам защо цъфналите кестени и отмалата на идващата вечер са така дълбоко запечатени в спомените на Коруин.
Имам ужасно много впечатления, като за един толкова кратък следобед. Толкова много, че просто няма как да ги разкажа тук, а и нямам желание.

Споменът за Париж може да бъде като огън, който да топли постните вечери в живота ти, а може да бъде и буен пожар, който да хвърля гротеска сянка върху всичко обикновено и делнично, което те заобикаля.

Красиво е там, красиво го видях. Ще ми се да вярвам, че част от тази красота е заради очите на гледащия... Аз и ти, Париж, имаме нещо недовършено помежду ни ;]

Graciosa

2010-03-15T16:30:00.000-07:00

What a frightening thing is the human.
А mass of gages, and dials, and registers, but we can read only a few and those perhaps not accurately.

Менхънт, правя го само заради бирата...

***

Работата не е в кризата, пък още по-малко била тя и блог-криза. Просто чакам да свършат един работи. Работа от семейно естество, работа от служебно естество, работа от имагинерно естество. Чакането е кофти работа.

Помня, че едно време като ми се случеше нещо интересно, още в момента на сбъдването го редях в мерена реч като за тук. Така конструирах изреченията си, че все едно блогвах на ум. И това по едно време изчезна. Защото чакането е кофти работа.

Междувременно успях да потроша и другото рамо, заради което спрях с фитнеса, както и едното коляно, заради което спрях и с баскета. А както знаем, основният естествен начин на тялото да произведе ендорфини е спортуването, собствено, лоша работа.

За сметка на това открих, че наистина гадни неща, които се случват на много близки хора почти не могат да ме докоснат, гледам прекалено рационално. В същото време мисля, че съм по-близко от всякога до това да бъда добър човек. Поне за това се моля вечер.

Споменавам също така с благодарност хубавите моменти, както и лошите, защото чрез тях ставаме по-силни и по-добри. И те почти винаги са едни и същи.

С нетърпение очаквам работния ден, защото това е най-интересното нещо, което се случва и едвам го дочаквам да свърши, защото е най-досадното, което се случва. Най-хубавото време е докато спя и изобщо ме няма, но мряза да си лягам, защото процесът на заспиване понякога трае часове.

Изгледах прекъснатия преди много време "One Tree Hill" и открих, че Пейтън е остаряла. Прочетох поне четири книги, за които бих искал да разкажа, но нямам желание.

За финал, отказах две доста примамливи позиции, базирани в Малага, а градът изглеждаше чудесен. Дали пак не преебах нещата?

***

Ако в заведението не предлагат "Гинес", ми дължиш два пъти "Стела".

A Farce to Be Reckoned With

2009-12-20T11:55:00.000-08:00

На Нанси Апългейт с благодарност за кръвта, потта и сълзите
Роджър Зелазни

На съпругата ми Гейл с цялата ми любов
Робърт Шекли

Посвещания не се правят току-така. Не може в краката на някой, който е толкова скъп за теб, да положиш нещо по-малко от шедьовър, особено, когато ти самият си истински гений.

"Просто шеметен фарс" за мен лично е точно шедьовър, целенасочена еманация, чието начало е положено и утъпкано от "Донеси ми главата на принца" и "Ако с Фауст не успееш".

Главният герой е отново Аззи, сам, незабравил обидата от от това да бъде пренебрегван, гневен, амбициозен и краен. Идеята му е наистина брилянтна - навсякъде Злото играе добра познаната ни постановка: ще ти дам много, ноооо. И там в "но"-то се съдържат едни неща... Тук обаче, нашето момче казва следното - На няколко незначителни, недостойни и труднозабележими комплексирани човечета ще им сбъдна най-съкровените желания. И в замяна няма да искам абсолютно нищо.

Фундамента на борбата Добро-Зло, лежи именно на тънката лайсна, кой ще плаща сметката? Дето вика дори баба ти Вихронрав "той, трудния път не е толкова труден колкото лесния път". В сми, заради уловката в предложението на Злото не си струва да се навиваш. Което е ясно, де, не знам що го обяснявам.

И по сюжетната линия Аззката тръгва да си реализира плана, Доброто тръгва да му пречи, после Злото тръгва да му пречи, накрая се оказа, че тъканта на вселената ще рухне.

Интересна е метаморфозите на тези незначителни, недостойни и труднозабележими комплексирани човечета, особено когато пристига въпросната сметка за случващото се. Интересно е поведението на Аззи, който макар готин и забавен, си остава демон, готов да си плюе на петите при първа възможност, ако нещата загрубеят. Само дето вече не съвсем.

Когато сме млади, всички ние презираме всякаква власт и следваме своите собствени грях и добродетел, своите собствени гордост и воля, накъдето и да ни водят те. Е, оттогава много сме се променили.

И нещо такова си припомня Аззи, за да е готов да тегли чертата на всичко заради думите на едно пробудило го дете, дете притежаващо наглостта на демон и хладнокръвието на светец.

Накрая всичко се срутва с гръм и трясък, рижият симпатяга играе едно на едно за сметка на всички останали и е трудно да се каже дали точно побеждава, а Венеция потъва, обхваната от пламъци.

Последните три много къси глави в книгата са изключително силни и някак далечни, като ретроспекция на Салватор Дали и незнайно защо, при техен прочит, винаги звучат така..

Фатус доближи Корнглоу и Леонор. Много беше ободрително да види двама души, за които това, че живеят, бе непрестанно откровение, светлина, която не угасва. "Идете и научете и другите" - рече им той, но те само му се присмяха. "Да живееш, е просто - отвърнаха му те. - Всеки го може, няма нищо за учене."

Фатус се върна в своя замък и се взря замислено в своите вехтории.

"Силмарилион" гл. 20

2009-12-11T13:32:00.000-08:00

What of the hunting, hunter bold?
Brother, the watch was long and cold.

Понеже наборът го е ударил на тънки анасонлийки и просто ме подтиска с откровенията си на пълна чаша, да кажа, че гърлото вече не желае само стар Джак без лек. Това беше особено важно, не се съмнявайте :)

Иначе, утре занимавам на едно тийм билдингче, с едни момченца и едни момиченца, и смятам да си прекарам едно веселко и да си изпиля мозъчето в "Планета" на Банско :)

За тези от вас, които утре ще се сдухват поради някаква причина, ще кажа - се ла вИ, маинИ. И бих цитирал Толкин - "Нощта преминава! Пак ще изгрее денят!"

За финал, едно клипче, което Жан Жак хареса, пък и мен таковата.. бе тва с черната пантера е хубаво :)

героите са уморени

2009-12-04T13:07:00.000-08:00

I be the same when it all goes up
I be the same when it all goes down
Not the first one, open it up
I be the last one closin it out

Ебахти седмицата, ебахти чудото...

Nothing can be explained

2009-11-27T17:27:00.000-08:00

What I am supposed to say when I am chocked up

От един месец не мога да спя. Не пия нищо, дори и бира, защото след това няма да мога да работя допълнително вкъщи. Сънувам сънища, в които спецификациите, моделите на работа и работните дискусии така се преплитат, че когато се събуждам през нощта, не мога да разбера спал ли съм или съм мислил върху проблемите от работата.

И накрая не издържах на напражението, петък е, налях си едно, две, няколко големи и реших да си отрежа главата, за да рестартирам.

От немай къде реших да гледам пак първата серия на "Twilight" и мога да кажа - всеки иска да е специален за някой специален. Тва не знам от къде ми дойде, ама си е истина.

Мисля си за възраста. Може би по-често отколкото е необходимо и полезно. Доста неща съм изпуснал, доста съм получил и взел, но все пак... Днес беше тъп ден, днес беше уморителен ден, днес беше изнервен ден. А животът си минава. Чудя се, колко още ми остава (ако изобщо) преди да почне разликата между мен и младите (и то не в интелектуално отношение, опит и мироглед, а просто физически) да почне да си личи. Да си личи дотолкова,че техният толеранс спрямо моето присъствие да е защото "благородството задължава", (нещо, което правих и аз преди време) а не защото съм един от тях (ЮЕдин от нас", Майкъл М. Смит, anyone? ;)... Преди време като доста години.

Една от спецификите на нешeто време е, че хората съзряват доста по-рано. На двадесет години са вече хвърлени в най-дълбоките водовъртежи на живота. Друга специфика е, че ако преди на четиридесет си бил отписан, сега горната граница е минимум петдесет плюс.

Правим, струваме, мислим си, че се развиваме. А това май не е точно така. Просто хвърляме нашето отражение и Сянка върху другите. Дълбаем върху душите на другите като метеори и тези белези ще им останат за цял живот. Другите са това, което са, защото ние сме това, което сме.

Можем да отричаме, да сме отричани, но щетите, които причиняваме и следствията, които се задават след нас, са неизбежни. Като неизбежният бял под палубната тента (тук имяше няколко умишлено пропуснати кавички ;)

... Тук се разконцентрирах, изпуснах нишката на мисълта си и всичко приключи половинчато. Не можеш да разочароваш някой, ако никога не си могъл да породиш очаквания.

Режа вените и лягам да спя..

When my time comes, forget the wrong I've done.

Кръвта на елфите

2009-11-22T03:01:00.000-08:00

Да размисли между неколко госпожици станало му тясно.
Отношенията лични трябвало да бъдат чисти, да бе да, кой това те излъга?!

Слабичко. Ако не е така приятния спомен от първия ми сблъск с вещера на Сапковски преди много, много години, посмъртно не бих прежалил 14 кинта.

Дразни ме, че е поел пътят на дебелите тухли, тухли, в които сами по себе си нищо не се случва, толкова протяжно и бавно е разтеглено действието. Допълнителен, огромен минус е намесването на женски герои в такава дълбочина, опитът да се представят техните действия обосновани, разкривайки какво точно ги движи, какви би трябвало да са естествените им реакции и поведение. Пълна катастрофа. Да разбираш жените никой не може. Това директно прецаква и мъжките персонажи, които почват да се държат по някакъв неадекватен начин.

Прекалено описание на боеве, финтове, пируети, чудеса. Прекалени монолози, прекалени описания, прекален опит за забозване на читателя, което води до точно обратното.

Чичка, по-малко е повече!

2009-11-03T03:28:00.000-08:00

Англия е шибана кочина, пълна клошария, мизерна дупка.

~ 10000 km

2009-10-31T05:00:00.000-07:00

Gimme, get me to shelter
Or I'm gonna fade away

Естония си е все същата, малка, симпатична и подредена. Като че ли есента е правилният сезон там.

Италия е доста по-разпарцалена. Зависи кой регион ще ти се падне от баницата. Рим е хубав, струва си да гледаш и обикаляш, но хората в него не струват. Забавленията им също, дори в клубовете, които се водят "по-така".

Надявам се утре Англия да не ме разочарова.

Освен това ми писна от самолети, летища, нерва, недоспиване и кофти храна.

and another one

2009-10-17T14:24:00.000-07:00

Someday we gonna rise up on the wind you know
Someday we gonna dance with those lions

Pistol grip pump

2009-10-12T17:18:00.000-07:00

I'll come for you. You should be running.

Патетично, а?

акценти

2009-10-01T01:37:00.000-07:00

Yo, this song, yo

1. Започна октомври, дойде есента, ще се расте с годинка.

2. Някой лумпен ми е хакнал пощата. Оставих му писмо, че може да вършее три дни и след това сменям паролата, ако не ме превари.

3. До две, три седмици ще ходя в Бирмингам, Англия. Обмислям направата на кратък филм, тип "Cloverfield".

My Way or the Highway

2009-09-13T17:01:00.000-07:00

Winning is not a sometime thing.
It's an all the time thing.
You don't win once in a while.
You don't do things right once in a while.
You do them right all the time...

Winning is a habit!

If at Faust You Don't Succeed

2009-08-29T14:36:00.000-07:00

On truth devoured
A Silent play in the shadow of power
A spectacle monopolized

Във втората книга от трилогията, Зелазни и Шекли са доста по-сериозни. Забавните моменти все така изпъстрят книгата, комичното и остроумното е винаги там - на следващата страница, а конкретни моменти избухват в лицето ти като студена струя вода от бутониерата на усмихващ се с последни сили клоун.

Аззи този път заема ролята на първостепенен персонаж с второкласна роля, винаги в ролята на догонващ, закъснял и раздразен. На сцената излизат колебливият фигурант Мак Тоягата в ролята на лъже-Фауст, могъщият, но плитък в изявите си демон Мефистофел, не по-малко могъщия и подлагащ на нова трактовка принципа "целта оправдава средствата" аргангел Михаил. Допълнително един куп треторазрядни типове, които се борят за кой каквото докопа. И Фауст.

Фауст - страдащ от лош стомах и съмнения за пропилян живот, Фауст - гневнопреследващ полагащото му се място в историята, Фауст - шарлатанина и Фауст - първокласния магьосник, Фауст - непреклонния създадел на архетипа на Фауст.

Структурно книгата е изградена по подобие на предходната, няколко сюжетни линии, омотани помежду си кълбо прежда под лапите на малко, игриво коте. Деветдесет процента от книгата, служещи за основа на финала. И както в "Принца", какъв финал само!

Книгата е посветена на парадигмата на избора и изградена върху принципа на контраста. Изборът, който определя съдбината на мнозина, базирайки се на решенията на един и контрастът, породен от самото развитие в поведението на героите.

Мак, който иска да мине между капките (и ако може да отнесе някоя кесия злато), преобразил се Мак, който сам, пеш и гневен отива да пита самият Бог: защо и кому. Ядосаният Фауст, който елементарно иска да нахрани егото си с полагаемото му се място в историята, а накрая финишира начело на най-могъщия легион от магьосници, изисквайки от самата Ананке собствена воля за човечеството. Праволинейното Зло, спасило картина на Ботичели и гъвкавото Добро, изучаващо казуистика.

Когато затвориш и последната страница, така и не си успял да определиш кой е добрият, кой е лошият и кой е нашият. Странна книга, в което всеки търси своето място, обречен никога да не го намери.

- И аз какво трябваше да науча от всичко това? - попита той Господ.
- Че си свободен също тъй, както съм и аз. Може да не е много, но все е нещо, нали?

Tire me

2009-08-27T17:00:00.000-07:00

I can fly
I can shine in the darkness
I am strong even on my own

Има една малка ирландска кръчма, много самобитна, с почти автентична атмосфера, която се допълва от купчината постоянно пребиваващи там червенокоси ирландци. Има жива музика, две китари и микрофон, на който се пеят неща като "same old cow". Единия от китаристите е нисък, мургав тип, с къдрава коса и абсолютно безизразно лице, отегчен от това, което трябва да свири.

Накрая, преди да затворят, изкарва сам една-две песни на Джими Хендрикс. А когато микрофона го занася, че сега ще свири самият Джими, на гномското му лице грейва най-широката възможна усмивка, която можете да си представите.

После се сетих отново за емблематичния "белите не могат да скачат"; за пояса на Орион; че никога не е късно за нищо и че ще изчистя китарата от прахта; за разминаващите се метеори в нощта; за Фауст.

Bring Me the Head of Prince Charming

2009-08-17T14:54:00.000-07:00

Can I have everyone's attention please?
If you're not like this and that, you're gonna have to leave

Заглавието е забележително само по себе си, харесва ми различните тоналности и емоции, с които може да бъде натоварено. Или прошепнато.

Принц е красива дума, омайваща. Надарена с власт и чар. Точно на границата между крайната отговорност, която натоварва и ограничава, и специалното. Младежко, лековато, дръзко. Това, което те кара да щурмуваш бастионите на вятърните мелници само с един Доста Щастлив Меч, докато останалите те следват просто заради думите "Нека тези, които ме обичат, да ме последват".

А изведнъж, донеси ми главата на принца. На Принца!

Зелазни и Шекли са истински титани и това, че между тях е съществувало взаимно уважение и може би приятелство, което да ги подтикне да напишат съвместно тази книга, ме кара да се чувствам добре.

Книгата е шегаджийска, до голяма степен изтъкана в стила, по който всички фенове на Пратчет въздишат, с тази разлика, че са я написали години преди г-н Тери да почне да твори.

Сигурен съм, че е сътворена, просто докато са се забавлявали, намигвайки един към друг. Свежа, забавна, с множество скрити пасове и петички, зад които въпреки всичко прозира тяхното майсторство. Четеш, четеш, смееш се и изведнъж идва едно такова... после почваш да мислиш, а те ти казват - не бе, шегувахме се, недей спича. И ти някак, уж им вярваш, но почваш, така, да се вглеждаш малко повече.

Девет десети от историята е оплетена, понякога се играе на "Бонго", друг път на "Голямо Бонго" и не виждаш как биха могли да разплетат всичко и да го сложат на мястото му. Само че успяват.

Финалът е безпорно най-силната част, силно концентриран и по човешки близък с яростната тъга на лисичия демон. "Лошите" ми пречат - never mind, такива са правилата на играта; нашите не ми помагат - whatsoever, Злото е зло дори и към себе си; удари в професионален и личен план - fuck it, i'm better than that!

И накрая, когато в момент на изумен гняв и неясна лудост, потъва в мрак и проклятия, не потъва сам. О, не...

Преди да успеят да помръднат, от външната реалност нахлу торнадо. То забушува и започна да унищожава банкетната зала, придружено от нахлула водна стихия... Последва нашествие от жаби - хиляди, милиони жаби, които падаха от небето. От стените започна да тече кървава пот, а зловредните сияния следваха едно след друго. И някъде сред всичко това се чуваше слаб демоничен смях - смехът на Аззи, който изпращаше гибел след заплаха, след страдания, след ужас в банкетната зала.

В общи линии, това беше най-паметния десерт.

// Като първо по рода си, посвещава се на Alvin, Zonec и Kopo.

срещу Атон

2009-08-15T16:28:00.000-07:00

I've been roaming around
Always looking down at all I see

Почивка в Гърция. Сещате се, непривичният вкус на узо, вкусно приготвена прясна морска риба, колебливите стъпки на сиртакито в таверна от нов тип, в която се хвърлят купища цветя вместо традиционните сервизи, предпазливото опитване на горещото гръцко кафе в малки чашки с много захар, палавите погледи на мургави, кръшни гъркини, които карат кръвта да кипи. Забавление, ма яко! Е... нищо такова нямаше.

***

Цялата Гърция представлява една голяма провинция. Безметежния живот на едни скучни хора. В допълнение, мястото, на което отседахме бе далеч от всякаква наченка на цивилизация, заобиколено от ниски, грозни хълмове, изградени от неплодородна червеникава почва, на която само дивите, жилави маслини успяваха да се преборят за място под слънцето. Най-близкото населено място бе едно селце, в което успяхме да отидем два пъти за седем дни.

Плажовете. България >>>>>>>>> Гърция. Малки, с изключително тясна плажна ивица, където пясъкът е рядкост, за сметка на извечния чакъл и камънак. Половината време внимаваш да не ритнеш някоя скала, а другата половина се чудиш на какво точно ще се убодеш. Някаде встрани от нас неизбежните дебели гъркини на възраст и малки дечица, недорасли дори за първолачета.

Без компютър, интернет, телевизия (имаше една стара бракма, но само с няколко гръцки канала). БЕЗ МУЗИКА! Изключвам спорадичните опити на всеки от нас да свирука, тананика и хълца в тон на трудно разпознаваеми песни. "Ъпсурт" бяха цитирани повсеместно. Поставях рекорди по сън. Вечер, сутрин преди плажа, по време на плажа, след плажа, преди вечеря. Минимум дванадесет часа на ден, стигайки до четиринадесет, шестнадесет.

За сметка на голямото количество сън бе всичко свързано с него. Сгъваемото легло, набързо сглобено заради мен ми докара такива тежки болки в кръста първата вечер, че на сутринта вместо добро утро, поздравих Зонеца с "ебати насраната нощ", срещу което получих "насрана и още как". На втората се сдобих с не по-малко тежки болки във врата, а в третата вечер дишането беше толкова трудно, че биха могли да сменят датата на Задушница. Комарите...

Комарите не прощават на тяхна територия. Четвъртата вечер се събудих от постоянни жужения и внезапно засърбяващи места. Борих се над час с тях в жегата, като мимоходим установявах, че колегите по стая са ангажирани не по-малко от мен с проблеми от подобно естество. Размяната на паролите беше "Ебаха ми бойната слава" - "Това не е живот". От жегата, чаршафите изглеждаха найлонови, така лепнеха от пот и правеха завиването с тях невъзможно. Погледнах часовника - 2:30. Окончателно се прекърших, облякох си дънките, една тениска, кецки и излязох да спя на терасата, на сгъваем стол, завит с кърпа за баня. Накрая се намръзнах достатъчно и се върнах вътре, за да си доспя на леглото с дрехите.

Докато траеше почивката си мислех, че ще успея да вместя всичко в под триста думи, за да обрисувам мизерията от по-горе. Нещо, което горе-долу бих успял да направя, но тогава нямаше да мога да разкажа за много други неща...

За страхотната, панорамна гледка от терасата към малкото заливче, ширнало се точно под нас, а в далечината се виждаше планината на Атон. За манджите на Алмаки, който приготвяше закуски, обеди и вечери, от яйца със сирене, през макарони и овесена каша, до пиле с ориз и прясно уловена риба на тиган. За това, че успях да подобря мъничко кроула си, че играхме плажен волейбол, плажен тенис, плажен футбол, дори плажен американски футбол. За това, че за пръв път имам почти приличен тен и не успях да изгоря уникално. За страхотно приятните, тихи (макар, или особено, не знам) вечери на терасата, изпълнени с разговори и смях, и подклаждани от бутилки с местно вино. Щях да пропусна да спомена основополагащата полза от това да имаш под ръка винкел и достатъчно зорък приятел, който да го забележи. За "Донеси ми главата на Принца", "Ако с Фауст не успееш" и "Просто шеметен фарс". "Трима другари" и истината, че за всичко останало има ракия. "Master and commander" в оригинал. Дори ако щеш за няколкото сънища, които имах, презицно балансиращи между предчувствия, опасения и приятни усещания...

И общо взето, това е. Ако ви трябва място, където да сте насаме със слънцето, морето и спокойствието, знам едно много добро. А ако искате да го превърнете в перфектно, бъдете само с момичето си ;]

***

Ако успея да се снабдя със снимков материал, ще кача нещо.

нека да е лято - 2009 - Халкидики

2009-08-07T16:39:00.000-07:00

Ain't nowhere to run ('cause I be running this)
Ain't nowhere to hide (come on!)
Ain't nowhere to go ('cause I be running at ya) - is the soul?

some event

2009-07-27T01:33:00.000-07:00

Ah! We in the red light district!
Whoo! We in the red light district!
Ah! The red light district..

5:30 - приключваме с пиенето
6:00 - сън
8:10 - събуждане, такси
8:30 - закуска в Старбъкс
9:00 - сбор пункт на паркинга на Метро
11:30 - язовир "Доспат"
12:00 - пъстърви на скара, 3 бири
14:00 - настаняване и душ
14:30 - козче
16:00 - 2 бири и сън
18:30 - ATV-то е голямо забавление, но без хидравлика е тегаво
19:30 - бира, скара на корем
21:00 - козче
01:00 - пиене
02:00 - козче
03:00 - сън
14:00 - София

Що ли го написах така, като имаше толкова интересни неща за разказване? :)

ръката на вещицата

2009-07-19T14:46:00.000-07:00

Fertile fields for the descent into total wacko breakdown.

София - Панагюрище са два часа съвсем приятен път, а най-добре прекарани в сън. Автогарата е пляснята на сравнително неортирано място, лесно обезсърчаващо иноземците. Старото обаче мярна ключова табела "Център 1 км =>" и ето ме на, малко преди 12 часа бях седнал на пейка в центъра на мегдана, ядейки сладолед, докато чаках Зонецът да ме вземе.

Не помня кога за последно съм бил в Панагюрище, ако изобщо съм, и затова почти два часа обикаляхме в тридесетградусовия пек музей след музей. Засякохме дори една група руснаци, дошли от Харковския университет.

Подгонени от жегата и умората се запътихме към щабквартирата на семейство Христови, където имах възможността да се запозная с майка му, леля Ани, усмихната, позитивна и жизнерадостна жена, която се оказа и превъзходен майстор-готвач :) Малко след това пристигна и баща му, Ясен и можахме да се насладим на крехките пържоли.

След обяда се оказа, че жегата е изсмукала силите на героите и последва тричасова дрямка. Гледахме новото фиаско на родния волейбол срещу руснаците, а после проведохме наказателна анкция срещу подрастващите панагюрски четници-баскетболисти.

Бързо душче и отидохме на вечеря в "Старата къща", най-тузарското заведение-ресторант в околията. Обстановка, интериор, музика, храна - отлично! Единствената дребна забележка е не дотам многобройният персонал, ако вдигнат леко скоростта на обслужване, ще са шест точки :)

Старият Джак за отскок и последавалата кана бяло вино с лед и лимони (силно препоръчвам!) бяха перфектен фон за разговорите, рикопиращи в стените на сложната плетеница от теми. И така докато се усетим стана един след полунощ, "Къщата" се поизпразни и се изнесохме.

Запътихме се към стълбите в подножието на Паметника, познат на google като "Националният мемориален комплекс "Априлци", но малко преди тях хопа - изненада. Класическо лилаво кубче с четири гуми, ококорените мигачи-очички и смолянска регистрация. Като внезапно припламнала искра от пиезокристал видях самобитните бургаски картини-натюрморт, акцентиращ върху прилежна компизиция от кирки и търнокопи, но после си казах - бе живей, бе! Живей :)

В основата на мемориалния комплекс има нахвърляна купчина мрамор, която едно време е била вързана с бутилка газ, а цялото нещо е носело името "Вечния огън". Интересното е, че сега, когато някоя двойка се бракува, отиват там и поднасят цветя на него. Само се замислете, млади хора, на прага на нещо голямо и щастливо, отиват и поднасят цветя като дар на нещо толкова символично като "вечен огън", който обаче не работи. Докато търсех как да го синтезирам цялото това усещане, Зонецът го каза перфектно - има нещо много Пелевинско в това.
А, яко, а? Остра, непрощаваща мисъл, която дори старият Джак не може да укроти :)

Изкатерихме паметника до горе, седнахме на последното стъпало и гледахме потъналото в мрак градче, а понякога и звездите над него. Сега е момента да разкажа за някои от нещата, които ми направиха впечатление от разказите на доктор инжинер Христов :)

- Читалището е боядисано само отпред, защото единствено тази част се вижда по телевизията, когато на първи май се изтипосат всичкото президент, премиер и антураж.

- Градът е бил около 25 хиляди, сега е 20, но прогресивно намалява. Няма млади хора. Според моя човек стабилното състояние на самоподдържане е около 15 хиляди.

- Училищата се свиват драстично. В момента тече процес на обединение на три техникума в един, където в различните паралелки ще се изучава от кетъринг, през икономическа информатика и машиностроене, до компютърни системи и технологии. Sweet, huh? :)

- Панагюрецът чете, they said, панагюрецът е любознателен, they said (наздраве Горане). То хубаво, ама няма една кьорава книжарница с книги. Кофти работа.

- Хората се познават. Всички и поименно. През няколко метра се разминавахме с някой кимващ, ръкомахащ или усмихващ се човек. Всяко кьоше, улица и сграда имат история. Анонимността е невъзможна, а личният живот до голяма степен на показ.

- Труженички липсват, а с местните да се заиграваш няма смисъл, ще им излезе име и се пазят.

- Градът е почти частна собственост на собственика на медните мини, наричан за благозвучност от всички - Вожда. Политически коректното название е "Д-р инж. Вожда". Пичът дори си е направил една хасиенда точно до паметника, на най-най-личното и историческото място, леко на хълм, така че градът да е в краката му не само финансово, а и физически. Дори е подравнил една ливадка, за да играе ролята на хеликоптерна площадка.

- Кризата е ударила яко. Куп хора са уволнение с нужда и без нужда, на общо основание "криза е". Зимата ще бъде тегава.

- Местността "панагюрски колони" е много хубава, но всички тези запуснати сгради, принадлежали към някогашното миньорско градче ме кара да виждам призрази. Старата мина е внушително голяма, а събралото се на дъното й езерце е рядко красиво с наситено синята си вода (заради медта). Около пътят растат диви ябълки, с които всеки може да си опита късмета :)

- Тук, таме има нови паметници, чешмички, пейки, облагородено е. Евала на холдина! ;]

- Да си местен и известен е предимство. Едни куки току ни бяха спряли, когато познаха колата и ни пуснаха. Напред ротарианци.

Общо взето това беше. Малко като че ли попрекалих с мрачните краски, но така го видях, така го описах. Лично за мен, цялото преживяване беше едно много готино изкарване в компанията на хубави хора :)

А пътят на връщане бе отново двучасов, приятен и все така най-добре изкаран в сън.

От среднощният аз, лека нощ :)

ПП. "Ръката на вещицата" е едно дърво, което е потънало в зеленина, а само последните метри от върха му са изсъхнали и разкривени, досущ ръка на вещица.

confrontation

2009-07-14T15:24:00.000-07:00

Put on my raving shoes and I boarded a plane.
Touched down in the land where the skies were blue,
in the middle of the pouring rain.

Общоприета истина е, че всеки обича да гравитира около силните характери, да бъде близък с тях, да се грее на светлината на техния пламък. Обаче всеки държи в запас някой приятел или познат, който е изпаднал в мизерия. Защо?

Защото е много по-лесно да отидеш пред такъв човек и да му споделиш нещата, които ти тежат и които те поставят в кофти светлина. Той няма да те съди, няма да погледне презрително на теб, надменно да те досмачка. Така де, ако някой ходи бос, едва ли ще му направи голямо впечатление, че едната ти обувка се е протъркала откъм подметката.

На всичко отгоре току виж накрая се почувстваш добре не само защото ти е олекнало, ами защото си почерпил сила и вяра в собствените си способности заради контраста с чуждите неудачи.

Обичаш да си със силните постоянно, а с мизерниците - когато ти трябва кошче за душевни отпадъци.

Ако не допускаш хората достатъчно близко, често си в ролята на първите, свалиш ли бронята, можеш да се окажеш от последните.

За тези неща се присетих последния път на джин с тоник.

5:0

2009-07-11T18:27:00.000-07:00

One of these mornings
Won't be very long

От два месеца го чакам този момент. Да се напия :)

Сесията свърши. Убих я смазващо 5:0 и се чувствам перефктно. Четох с голям интерес за всеки един изпит и много, много неща почват да ми се изясняват. Сефте се чувствам, че инвестирам в бъдещето си. А последния пирон беше днес - HR. Скъсаха малко под половината колеги, а аз имам 6. Отличник, бе, ей!

Планирал съм уикендите почти до края на август, без празно. Идвам за вас ^^

little red riding hood

2009-07-06T14:48:00.000-07:00

A top the highest mountain
Below the darkest depths
In the valley of hate I wander

Излизахме, пихме, но някак си рано свършихме. Сега съм си у нас и нищо не ми се прави. Не искам да спя, а и не мога, въпреки, че трябва и се нуждая от това. Гледам клипчета, за да мога да се почувствам емоционално ударен.

Ако някой иска...

Сигурно се размеквам на стари години.

19

2009-07-03T01:48:00.000-07:00

born just a little too slow
just a little too slow
just a little too

cause if you leave him callin'
you'll know you'll be fallin'

Аре, дойде. Неделята всички пред урните.

За инатът и шубето.

2009-06-28T15:37:00.001-07:00

Дори да си на верен път, ако просто седнеш на пътя, ще те прегазят!

Прибирам се днес от изпит и решавам да се подстрижа. Обзе ме съмнение в преценката на решението ми още щом видях фризьорката. Демич! Обаче докато чаках да се освободи работна сила, която да упражни своите ножици върху мен четох списание "ОК". Същото онова лайно, което го рекламират в Sineplex-а и ме отегчава до безобразие.

Та там прочетох - Илайджа Уд пише в Twitter. Редовно. Добросъвестно изпълняващ ролята на ексибиционист, споделяйки неща като това, че се разхожда по бельо и какво бил ял на закуска.

Вдъхновен от него, искам да ви уведомя, че:

- аз пък маам чат пат дибидюс гол, особено сега в жегите

- спането по същя начин е задължително от много време

- изкривил съм се до степен да се чувствам зле, ако не съм учил нещо поне няколко часа всеки ден, независимо дали ще е за университета, за новата работа, или в името на ранното ми 32 годишно пенсиониране

- Сега е почти 2 след полунощ, а аз пия чудесно бяло вино, гледам филм и следя по директният стрийм как се справят нашите българчета по CS в Гърция (остана само финалът, зимаме го, 0 demi4, slab si, mnogo se biq, sad li ti e, nc pls)

- знам, че утре ще съм тегав на работа, но след тази напрегната в много отношения седмица просто имам нуждата да разпусна. Да осъзная, че съм разпуснал и презаредил.

- чета една книга, няма да ви кажа коя, но да знаете, че съм много про. про-сто много про...

- Сашо Роман fighting!

И те така...

Любиметц 13, обичаният от всички,
А

ПП. Вие нали искате да отглеждате деца? ТОГАВА ГЛАСУВАЙТЕ!

SRS > STP

2009-06-25T13:57:00.000-07:00

He's going the distance.
He's going for speed.

Идва Бизнесът и казва, искаме да се добави една нова функционалност, но как точно трябва да се направи това, не знаем.

После един човек, аналитикът, си представя как въпросното *точно* ще изглежда най-добре в действителност, прави проучване, разглежда варианти и опции, след това съгласува получената визия с лидерите на екипи дали имат някакви възражения, и накрая дава готовата спецификация на мениджъра да си движи прокета.

От вчера, този човек съм аз ;]

big boss man

2009-06-20T14:18:00.000-07:00

Big boss man, big boss man, can't you hear me when I call?
I said you ain't so big, you're just tall that's all
All right, big boss man
It's all right

Шефовете ни в работата, и твоят, и моят, и на всинца ни, не са никакви шефове. Самодейци, самоуки експериментатори, осъдени да се лутат в една тъмна стая и да не могат да си намерят задника в нея с две ръце. Пълен ташак, бай Иване!

В ИТ бранша, нещата стоят по този начин - когато някой трябва да се повишава, се избира по правило най-способният в техническо отношение. Което е нормално, към него ще идват всички трудни въпроси, не върви той да ги препраща към някой друг и да се излага. Обаче, след това този хубостник ще се учи на гърба на едни десет-двайсе човечета и на някаква част от тях ще им разкаже играта, просто защото е некадърен. После, след някоя и друга годинка, досущ като един чирак ще е хванал идея и половина, и ще даяни по този си "управленски" тертип дорде е жив.

И като казвам некадърник, нямам предвид, че човекът е глупав. Много от управленските кадри са достатъчно умни, но огромната част от тях не е готова да бъдат шефове. Защо? Никой не ги е научил. Да, те въртят някак си хората и се оправят с работните си задължения. Само дето и аз ходя в неделя да играя футбол, но това не ме прави Марадона. Не ме прави дори и Малкия Гьобек от Депортиво Лесичери.

Според мен, всеки голям мениджър, който си хареса човек за повишение, трябва моментално да го запиша за някой двуседмичен интензивен курс по мениджмънт и организационно поведение.

Повечето хора си мислят, че да даваш едни задачи на едни хора и да драскаш едни рапорти до други, обхваща всичко. Нищо подобно. Това е цяла наука и занаятчийския подход е крайно опасен, защото с него гарантирано губиш най-ценните си хора, като в случая думата "губя" има повече от едно значение.

Та така, като цяло ситуацията е тежка, та чак смешна. Разликата е, кой се смее.

ден на триумф

2009-06-13T09:25:00.000-07:00

I am a mirror in front of the sun.
Watch me.

Едно такова ден-че готинко. Открих сесията с петица, пих биричка на слънце с приятни хора, направих си един чудесен фитнес, сега ще си хапна едни вкусни мръвки, а вечерта ще прекарам с приятели. Прелест! :)

Отделно от това, периодът е много динамичен - планове, кроежи, чудеса. Почивни и служебни. Не е много лесно да правиш едни неща, докато отвътре ти се свива заради други, но нали помните - "аз имам повече от кураж, аз имам търпение" ;)

Та така, един вид във вихъра съм :)

Guerilla Radio

2009-06-01T02:21:00.000-07:00

On truth devoured
Silent play in the shadow of power
A spectacle monopolized

Първо, честит празник на децата! Да сте живи и здрави, усмихнати, да получите много сладолед и шоколади. Защото децата са важни. Децата като слоган. Деца - от деца, за деца.

Искам да ви разкажа за една минута от неделната сутрин. Мисирският отбор има футболен мач, обличаме се, загряваме, разцъкваме. Събира ни съдията в центъра на игрището, подреждаме се в две редици, за да уважим публицата (която беше нулева), и командва - "сега минута мълчание за жертвите от трагедията в Ямбол".

Мълчим. Девет сутринта е, игрището е скътано така, че да не се чуват автомобили и друга глъчка, навсякъде зеленина, дървета, ухае на мокра трева, а ние мълчим.

Мисля си. С тази минута мълчание какво доказваме? Та аз дори не съм познавал хората. Да, мъчно ми е, че са напуснали този свят без време, но отвъд предела на категорията "трагедия", просто не може да влезе достатъчно близко до мен, за да я почувствам истински като болезнена загуба. Съжелявам, наистина, и за двете.

А и защо мълчим на място, където никой няма да ни види. Така че да си каже, ето, тези момчета мълчат заради загиналите, отават почит. Един вид мълчанието губи смисъла си, след като от него реална полза няма.

После се сетих, че само след секунди мачът ще почне и аз ще тичам. А те няма да могат. Аз ще дишам с пълни гърди, ще говоря, крещя и ще се смея, а те няма да могат. И някак си го разбрах. Ние мълчим заради нас. Научаваме се, или дори по-важно, припомняме си неща, благодарение на тази минута мълчание. И тогава всичко си дойде на мястото, а минутата се разтегли до крайност и изтече.

- Капитанът на отбора домакин.
- За една честна игра, едно добро съдийство и нека по-добрият победи.

Мачът започваше...

into the wild

2009-05-20T16:02:00.000-07:00

Правете каквото искате...
и ще разкажа

Късно след полунощ е, а току що приключих гледането на един филм, та ми се иска да споделя някои мисли. Опасявам се, че няма да се получат точно отражение на фрагментираните чувства, които ме бяха обзели докато го гледах, та за малко да се откажа, но сякаш чувствам, че го дължа на филма и героите в него.

Живеем в два свята. Или хайде, да не се крия като политик в размита групова отговорност - аз живея в два свята. Някак си половинчато.

Казвал съм и преди, че ми харесва динамиката на големия, забързан град, че ми харесва да усещам върху мен напражението, което ме кара да се чувствам една идея по-жив. Харесва ми да пътувам, да отсядам на хубави места, да пия старо уиски, да се тъпча с вкусна храна, да ходя на всякакъв вид културни и недотам мероприятия. Да се ползвам от благата, които съвременният живот и парите осигуряват.

Но понякога се случват нещо, което по болезнен начин ме подсеща, че има и друго. Да си високо в планината, където небето е една разцветка по-синьо от всичко останало, а после да преминава в огнено-оранжево, когато си сред безбрежната шир, а погледът да не се спира от нищо. Нагорещеният пясък да гори краката, а крясъкът на чайка да отеква като ехо само в изпразненото от мисли твое съществуване. Да придадеш за пореден път новият, стар смисъл на понятието свобода, орисан да го забравиш отново, когато световете отново се размият помежду си...

Прав бях, половинчато се получи. Ако аз прочета нещо такова, бих си помислил, че е дело на поредната мижава душица, лутаща се между безсмисленото си живуркане и лаишко търсене на отговор на вечните въпроси, използвайки наивитета и познанията на четяща чиклит романи персона. И няма да съм далеч от истината.

Ако обаче, поради някаква причина, каквато и да е тя, искате да разберете какво точно съм имал предвид, и евентуално да го усетите, макар и по ваш си начин, намерете два часа свободно време и просто гледайте "Into the wild".

look me in the eyes

2009-05-20T03:12:00.000-07:00

it's ok if you are scared... so am i
but we are scared for different reasons

HDCP ready

2009-05-18T12:34:00.000-07:00

you do what you need, so you do what you want

Събота вечер пих и играх на "Риск" до пет сутринта. После спах три часа и отидох да играя футбол. Капитанът има своите задължения.

След това се върнах у нас и чистих. Мъжката! Прах, гладих, чистих, подреждах, бърсах прах, сменях чаршафи, поливах цветя, мих прозорци и сменях пердета. Малко след осем вечерта колабирах и спах тринадесет часа. Един от най-смислените ми дни от много време насам.

Също вчера си взех 22'' монитор, правещ ми компания в приятно синьо.

A

ПП. Понеже четох едни неща при зонеца, а там някой беше писал, че чел книга и чакал да дойдат Прозрението и Истината, хванати ръка за ръка, та се сетих пак за Пелевин. Там е нещо подобно. Само дето завесата пада преди да видиш снимката на еднофамилниците. Обаче това не е толкова зле, защото като разбереш, че краят е дошъл и започваш сам да правиш магнезиеви светкавици.

elementary particles

2009-05-14T03:15:00.000-07:00

Sometimes you are ahead, sometimes you are behind.
The race is long, and in the end, it is only with yourself.

Преди две седмици имахме десетгодишнина от завършването на средното образование. Събрахме се, видяхме се. Говорих с всички, абсолютно всички, дори с хора, които за пет години не съм погледнал веднъж, камо ли да разменим дума. Някои бяха порастнали, други помъдряли, а трети просто променили. Успях да се извиня на класната за това, че преди много години така и не успяхме да спечелим за нея националното състезание по история.

Встрани от това, вчера ме ритнаха в коляното и днес е подуто и трудно ходя, освен това си сецнах кръста, което значи, че ме чакат тежки и дълги седмици.

Днес ще ходя да слушам Хайдн, в изпълнение на струнен квартет “Чучулигата”. Аз съм много за културата и просветата, знаете :)

Изпратихме една приятелка за Италия с пожелание за попътен вятър. Изпратих и нашите пак за там, та сестрата малко да им се порадва.

Работата спори, мързелът е голям, чакам лятото. Отново програмирам, но лично за мои си, користни цели :)

И накрая ще сложа едно клипче, за да не забравяте и вие, както добре си припомних и аз, кои са важните неща в живота.

aim til you get sober

2009-05-06T13:45:00.000-07:00

Wheres my muse, wheres my muse
It feels like every word slipping through my mouth has been used

Staggering like the old man feeding the dirt
With my glass eye reflecting all the things that i've learned

Не е хубаво, просто не е хубаво да се започне с лошо, с негативъзъм. Затова ще потвърдя, че тройка с гарнитура е винаги добре.

Сега искам да кажа - МАЙКА ВИ СТАРА КАТАЛУНСКИ ПРАСЕТА! МАЙКА ТИ СТАРА СЪДИЙСКО ВЛЕЧУГО! МРИ В КОФИТЕ ПРИСТРАСТЕН ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ БОКЛУК, НА ИМЕ алекси смукачев!

Иначе какво ново-вехто при мен след тази дълга пауза? А вас какво ви интересува, каталунци? Шегичка, даваева, не са спичайте ;]

И понеже нямам ясна идея за какво искам да пиша, ще маркирам основните моменти, които желая.

- Четенете на Пелевин е като учебник. Само че не онзи, скучният и приспивният, а учебник за живота от друг, винаги странен и нов ъгъл. За разкриването на нова истина, толкова близка и достъпна, докато я четеш, и толкова неописуема и невъзможна за описване след като затвориш книгата.

- От парада за бае ти Георги с пръчката се убедихме за пореден път, че имаме един голем бръмбър вертолетка, неколко малки бръмчалки, цели три броя стари СУ-та и отколешни Т-72, живели толкова много, че почти не помнят кога за последно Ливърпул е ставал шампион.

- Верижната игра за вехториите без които не можем, дошла до мен от Нушка. Няма такава материална вещ без която не мога. Нямам лаптоп, не си падам по фотографията, телефона е просто джаджа, която редовно забравям, не шофирам, и като цяло не ме ебе за нищо. Освен това - когато почувстваш жегата, трябва да можеш да изчезнеш за шейсет секунди. Сещаш ли се?

- Ходих на Витоша и беше хубаво. От гледане в краката, за да не се съпна в некоя дупка, не ми остана много време за гледки, та затова *Цецко*, вземи организирай нещо в Родопите (но задължително с хижопребиваване) :)

- България е все същата нещастна, мръсна дупка, абсолютно непригодна за нормален живот кочина.

Та това е, напред с Божията помощ!

Ooh, well ...

2009-03-07T17:30:00.000-08:00

Woman, I can hardly express my mixed
emotions and my thoughtlessness
After all, I'm forever in your debt.

Жени, честит 8-ми март! :)

i smile :)

2009-02-27T12:41:00.000-08:00

As the smoke from my cigarette vanishes into the sky,
I wonder, "Isnt life sad if all you do is just live?"
Guess i'm still a helpless kid after all.

Свърши се. Официално е вече, 5:0 за мен срещу УНСС. Последният изпит беше титаничен, единственият, по който ми писаха тройка, и този който най-много ценя. Защото учих, истински къртовски учих. С интерес. Сега мога да говоря за SWOT анализи, съвременен маркетинг инструментариум, позициониране на пазара, маркетингови стратегии, тактики и оперативно ниво на агресия спрямо пазара, мезофактори и куп други неща. Чувствам се хубаво.

Освен това седмицата приключи във възможно най-подходящия момент. Батериите не свършваха малко по-малко, а ме изкараха на пълна сила точно до края, преди да рухнат, отдали и последната капчица енергия. А Бог ми е свидетел, енергия и кураж доста ми трябваха тази седмица. Човек израства с трудности и най-вече себепреодоляване, та значи трябва да съм вдигнал поне две нива, защото имах адските моменти и незабравими разговори тази седмица. Изиграх всичко както трябва. Подговка, репетиция, дадох дължимото дори на осъзнатия фактор притеснение, спонтанност и импровизация. Почти 10/10, защото перфектността е само стремеж.

We may not be tough enough to live on truth alone,
But you know, we don't need to be.

He is a pirate

2009-02-23T16:19:00.000-08:00

Would you do it?
What would you, what would any of you be willing to do?

Утре (вече днес) цялата сага покрай недоклатената ми сесия приключва по един или друг начин. Облекчението е голямо, умората също. Не знам кой кретен е сложил макрото и маркетинга в един ден, но това ми остави практически вечер и половина да напиша двете курсови работи, четири часа да се подготвя за единия писмен изпит, а за другия останаха трите шейсеминутника между самите изпити.

4-1 ще е нормален резултат с оглед на условията, постановката и изпълнението. Може би дори добър. 5-0 е неаргументирано мамещ, но хей, и по-странни неща са ставали :)

Обече, одеве, в един от моменти на най-черен и яростен сдух, си дадох сметка за нещо. Колко пъти още ще ми се случи да имам наистина качествен повод да се насиля до такава степен. Така да се натегна и фокусирам върху едно-единствено нещо, че да го накарам да изплува от ужасния и вълнуващ бъркоч, в който се е превърнал живота ми в последните два месеца. Така да подчиня ежедневието си на мъртвата хватка "ефективност", че обикновеният прекомерен мултитаскинг да стане дребен фон.

Enjoy your body, use it every way you can... it's the greatest instrument you'll ever own.

Това включва и мозъка нали? Ами ето, значи аз съм получил най-хубавият възможен подарък, няма място за оплаквания. И понеже така и така тръгнах в тази насока, приех съвсем буквално продължението

Dance. Even if you have nowhere to do it but in your own living room.

отдадох се на хаоса, който само Tiesto може да предизвика.

I am a pirate...

I want more

2009-02-20T16:41:00.000-08:00

I want more
I want some
And then some
And do you know what I wanna hear?

I want more

Искам да имам лични тридесет часа в денонощието.
Искам да мога да спя по два часа на нощ и това да ми е достатъчно.
Искам да чета толкова, колкото желая, а не колкото мога.
Искам да не приемам времето за готвене като изгубено.
Искам от изгубеният ключ да не ми пука.
Искам да закусвам у нас, а не в офиса.
И искам да си взема изпита.

hero - the memory remains

2009-02-19T02:40:00.000-08:00

does it...

A Star Within A Star

2009-02-17T02:29:00.000-08:00

Good dream? Let me guess... the surface of the Sun? Only dream I ever have. Every time I shut my eyes it's always the same.

14.02.2009 - overconfident

2009-02-14T10:16:00.000-08:00

alien

2009-02-08T16:00:00.000-08:00

Gentleness, sobriety are rare in this society
At night a candles brighter than the sun

Отдавна (или никога?) не ми се беше случвало да чакам понеделника с такова нетърпение, само за да мога да отида на работа. Да си нагледам нещата, да видя новите задачи, да се опитвам да правя разликата. Готино някак си.

Освен това, не мога да не отбележа колко съм доволен от изминалата седмица. 23:00 - 05:00 - 40 страници за 6 часа, включително бази данни проектът. Tell me I can no longer fly :D Два часа сън, целодневна работа, 8 часа над учебника по счетоводство и отново успех. I want you to!

Разбирам се с околните по-добре от всякога, били те колеги, познати или приятели, което е наистина факт за отбелязване.

Смятам да учередя facebook група "Напуснете България! (последният да загаси лампите)" и да видя колцина ще са на моя страна.

И освен това никога не съм си представял, че Лодж Небобегача може да е жена.

Спешна помощ!

2009-02-05T00:21:00.000-08:00

Трябва ми някой, приятел, познат, познат на познат, случаен минувач с добри намерения, който да може да ми реши една задача по счетоводство. Според мен не е особено трудна, но пък и не разбирам нищо от материята.

Изпита ми е в събота сутрин, трябва да я занеса решена (условието е в мен), а благодарността ми ще е голяма и реално измерима! :)

Очаквам включване тук, icq или skype.

// update - Засега имам три реални предложения за помощ, така че задръжте малко :)

EE

2009-01-19T07:47:00.000-08:00

Oh, a storm is threatning
My very life today
If I dont get some shelter
Oh yeah, Im gonna fade away

В сравнение с нас, естонците са десет класи напред като хора, нация и държава. Тъпо ми е, но факт. Отидохме при туземците със самочувствие, а ни го посмачкаха.

Държавата им е добре уредена, все едно си в по-хубавата част на Западна Европа. Всичко е чисто, прибрано, харчат се пари, за да е така, но и се поддържа. В най-обикновено училище, в което ходих да играя баскетбол имаше електронни табла над ринговете, часовник за измерване на времето и точките, чисти душове, шкафчета. За град с население 120 000, имат 3 мола, нали. Колите коват спирачки, където мернат пешеходец, а последните чакат на пустите улици, спрено от червеното човече.

Стандартът на живот тук е по-висок от наше село, но пък и промоциите им са промоции.

Има много казина, които са постоянно пусти. Защо ли? Ами приели хората закон, според който, за да играеш там, трябва да се регистрираш, банките имат достъп до този регистър, и отказват заем на всеки, фигуриращ в него. Яко, а?

Работното ми място е на 13 етаж, гледката е страхотна. Голяма река се вие под мен, мостове, градинки, църкви... А когато се стъмни, понеже не палим осветлението, около прозорците прелитат големи ята прилепи. Аз съм Батман.

Като казах стъмва се, та се сетих. Тук слънцето залязва около три следобед. В шест вече имаш чувството, че си изкарал два работни дни. За пръв път ми се случва да си лягам всеки ден около 23.

Иначе хората не са много открити. Една и съша фирма, колеги си мълчат в асансьора, разминават се по коридорите, дори бюро до бюро не си говорят. Като пийнат обаче, се променят. Само че и пиенето им е по тяхно му, бира, две (задължително литрови), а ние.. като се запоръчват едни тънки мезета, едни фини питиета... така де, нали все пак трябва да има нещо, на което да крепим самоуважението.

Нощният им живот е добър, няколко хубави клуба, в които да те дърпа някоя мадаме не е нещо нетипично. Естонците са красив народ като цяло, най-близко са до финладнците, затова типичната скандинавска, студена красота може да се види навсякъде.

Другата тема - студът. Разказва ми играта. Перманентно съм болен. Избих се на първия ден, след което настинах, след което пак се избих, а сега минах на фаза кашляне и температура.

Заради този студ пропадна ездата, но една от колежките се оказа голяма фенка на кончетата, та като се приберем ще ме води. Американецът е пич, с него се разбираме доста добре, казах ли че е про-покер играч, който е нает за аналитик при нас. Ходим заедно в казиното, и играем Guitar Hero. Naturally gifted - това каза по мой адрес :)

Яденето тук е добро вкусно и в големи порции, но масово се залага на пърженото, а пилешкото го нямат за нищо, та ми отиде всякакъв режим. За сметка на това и сьомгата я нямат за нищо, та си наваксвам с бесни темпове. Най-добре усвоимият естествен протеин, знаете. Освен това на стотина метра от нас е университетският фитнес, оферта.

Общо взето това на пръв поглед, повече после. Ако имате конкретни въпроси, питайте :)

need music

2009-01-11T23:38:00.000-08:00

Dawaite last.sm playlisti za slushane, che tuk e pylna tragediq po otnoshenie na mp3 teglene i instalirane dori na winamp.

Za pyrwata dinami4na sedmica, posle. Riga ne struwa.

goner

2009-01-04T15:24:00.000-08:00

Ay ay ay.
Cause I'm a paper chaser.

Сега, когато пиша това, багажът ми е готов и стенат, а по времето, когато вие го четете, ще съм вече извън България. Не знам как ще съм на първо време с нет-а там, така че ако почувствате остра и неотложна нужда за комуникация с мен - добрия, стар майл :)

А

31.12.2008

2008-12-30T15:27:00.000-08:00

people don't learn, they don't change
but you do... you are a freak

На прага на новата година. Новата Година. D day.

***

Първо, искам да кажа, че периодът, моментът за мен е много силен. Аз съм много силен. В личностен, човешки и професионален план. Случилите се хубави неща напоследък не са причината за това, те просто са следствие на *нещото*. Класическата постановка с камъка на Сизиф е добре приложима и в този случай. Избутах го до върха, и сега пред мен има необятна шир от възможности. В процесът подминавах разни хора, завинаги спряли на мястото си, други падаха отгоре, неуспяли да се справят с тежестта на собствения си живот, а от неколцина намерих оставени знаци, маркиращи пътят нагоре.

Сега аз съм *горе*, и макар заветният връх да се оказа само поредния базов лагер, всичко е просто чудесно. Без излишна еуфория, но с много радост. Никакво излишно самодоволство, а предостатъчно увереност. Плацдармът е солиден и стабилен, а и вече виждам новите знаци, водещи все по-напред. Сега съм силен, много.

***

Второ, новогодишната нощ. Всеки очаква някакъв бесен купон, който да може да се окичи с модната думичка "епичен", да прави нещо различно, нестандартно. Аз пък мисля, че на Коледа човек трябва да е със семейството, а на Нова Година с приятелите си. Толкова е просто. Ако тази вечер сте с тях, евала! На другите - прецакали сте се, успех догодина.

А на всички - здраве и щастие! И късмет или успех - каквото смятате, че ви трябва повече...

Големият Лу

2008-12-26T15:46:00.000-08:00

When will you ever learn
That what happens there beyond the glass
Is simply none of your concern?

Аз съм голям фен на Лукяненко, нееднократно съм препоръчвал негови книги на различни приятели. Почти съм сигурен, че съм споменавал тук, че негова е и единствената книга, която съм чел в оригинал на руски с речник в ръка.

Преди няколко седмици завърших "Звездната сянка" и първото, което си помислих след последния ред бе, че съм разбрал автора. Тертипът, творческият модел, който спазва. Хакнах го един вид. Прегледах набързо icq листата за подходящи хора, намерих двама и ги уведомих за това със същите думи - "хакнах Лукяненко".

Книгите му издавани на български, подреждам в следния ред:

1. Дълбината - почти отлично.
2. Стражите - много добро.
3. Сянката - добро.
4. Бляновете - поносимо.

Основната причина за класирането са героите. Сюжет, логика, структура на света, четимост, идеи, всичко си тежи на мястото, но героите за мен са най-определящи и грабващи. Нормално е главните персонажи на един автор да имат доста сходни черти в различните му книги. Това не ме дразни, дори напротив. Обаче, тези черти на някои места не стоят добре. Не ме грабват.

"Лабиринтът на отраженията" ще остане винаги за мен като доста лична книга, интимна ако щете. Както е казала Корделия Нейсмит - "в сърцето си трябва да имаш място и за болката на враговете си". Гледам Льоня и виждам един осакатен човек. Осакатен в реалността, осакатен в живота си, осакатен дори в Дълбината, където имаше "власт", за която мнозина други мечтаят. И той през цялото време го осъзнаваше.

Помните избора на Иванушка глупака, когато атакуваше златната ябълка. А празната къща, която живееше собствен живот? Как описваше всеки детайл, всеки несбъднат жител, сякаш сваляйки пластовете на глава лук, докато накрая отдолу се покаже сърце в сълзи. Как говореше бързо, трескаво, за да обясни, да се извини, да потърси прошка в очите на слушащата го Вики... мисля, че имах заседнала буца в гърлото.

А после дайвърът Леонид. На него му отиват и скъсаните дънки, и бутилката "Жигульовска", и кроткостта да седне и изслуша песента на минаващия виртуален бард. И същото време свикнал да живее сред студената белота на присмехулната истина. В друг свяр, стерилно бял, изстуден до абсолютната нула. Мъртъв и чист като машинен процесор.

Руските писатели, които съм чел, обичат да се заиграват с темата за избора. Обаче техните избори са все едни... големи, та чак глобални. Решава се съдбата на човечеството, на цели планети и други раси. Героите, разбира се, никак не искат тази отговорност, но вечната РЕМС-истка комбинация от хладен ум, горещо сърце и чисти ръце, ги правят крайно подходящи за целта.

А в крайна сметка Дълбината също има нужда от своя герой. Но докато Стрелецът върви към Изборът, размазвайки по пътя чудовища от упор и блокирайки огромни групи противници само с репутацията си, Льоня минава през не по-малко лесните "малки" избори. Лични, човешки. И на всяка крачка се бори с недъга в собствената си душа.

Свървам малко встрани към останалите книги на Лу във връзка с този паралел. Колкото по-надолу съм класирал някоя поредица, толкова повече "малките избори" отстъпват пред лицето на Гордиевия възел. И специфични черти, които вече споменах, не са толкова естествени за героите, а почват да им стоят грубо, някак си на кръпки. Като гротеска. Доверието е разменна монета, и докато Льоня получава моето, стоейки често пред мен, то другите лека, полека започват да стават хлъзгави и да ги губя от фокус. Кой скрит в сенчестите пластове, кой маскирал себе си като илюзия. И тогава монетата губи магическата си стойност, и става отново ези, тура и ръб...

Общо взето, това е, не бих искал да се впускам в по-пространни обяснения, така или иначе себеусещането за този ми "хак" е повече *себе* и по-малко *усещане*, тъй че едва ли бих успял с думи да заменя инстинктивността на емоциите... Но какво пък, тази мозайка никога няма да бъде сглобена докрай.

хо хо хо

2008-12-25T17:46:00.000-08:00

Мъничко градивна редакция :)

***

Весела Коледа! Мноиго щастие, любов и здраве на всички :)

Беше готино изкараване, Пазарджик е страхотно хубав град, кметът е налял сума ти пари, за да го направи още по добре, 2:1 че за втора поредна година ще спечелим наградата за най-добре украсен град за Нова Година.

Заведенията на Коледа работят, освен това е открит "Брилянтин", където горе долу пазят нивото и автоматично го прави естествен избор за късно, нощно изкарване.

Казах ли за украсата? А за откритата зимна пързалката на центъра? Като споменах зимна пързалка, по миналата вечер пак пийнахме и към четири сутринта се завлякохме до езерото Ариана и за пръв път в живота си се качих на кънки. Парапета, моят приятел, познавате ли го :)

***

Такива неща, сега вече изглежда по-добре. Весело посрещане на новогодишната нощ :)

Earth and moon and sun and stars

2008-12-23T19:56:00.001-08:00

Planets and comets with tails blazing
All are there forever falling

Falling lovely and amazing

Коледа е. Казват, всякакви чудеса се сбъдват, стига да си ги пожелаеш. И да имаш куража да ги получиш.

play ball - it's what we do

2008-12-15T16:20:00.000-08:00

Disrespect me, tell me I'm older, tell me I'm slower.
Tell me I can no longer fly...

I want you to

Обичам баскетбола, няма нищо по неповторимо, уникално и каращо адреналина ми да бушува от това да играя баскетбол. Там, на игрището, всичко е честно, а "всичко останало" е просто останало.

Обичам да оглеждам противниците предизвикателно докато загрявам, да кръстосваме погледи с тиха заплаха, обичам да се виждам като генерал извеждащ армията си на бойното поле, обичам да слушам с престорена незаинтересованост докато съотборниците ми определят индивидуалните двубои, а накрая да разваля целия им план, когато поискам най-добрия играч на противника само за мен.

Харесва ми да усещам как отново всички можем да станем герои, без това да изглежда смешно. Да тичам с пламтящи дробове, да притискам агресивно опонента с топката, усещайки, че всеки момент краката ми ще откажат, играейки смело картата, че той не го знае. Да влизам all-in при всяко отиграване, и никога дори самият аз да не съм сигурен дали блъфирам или съм нътс.

Обичах да ставам по тъмна доба, за да гледам как цялата плеяда на полубоговете от 90-те години ми предлагат незабравимото шоу "NBA Action", а после да си разпределяме любимите играчи, и те да са толкова много, че никога да не се караме за тях.

Обожавам, дори и сега, да се ровя в качените клипчета и да гледам Shawn "Reignman" Kemp разкъсващ, не, взривяващ противниковата защита, да се опитвам да проследя движенията на Gary "Glove" Payton, тънкото, повратливо копеле с уникалния дрибъл и скорост, държащ всички рекорди за откраднати топки. Обожавам хилавия, висок, двукрак снайпер Reggie Miller, а предизвиканият от него вихър, смазващ коша на Nicks e нещо, което никога не ми омръзва.

Да събирам като бисери дребни моменти и откровения от живота на Големите. Бруталната стена от мускули, Шак, който с кръволашката си физиономия обяснява за най-безстрашният играч, който е виждал, да слушам разказа на Джордан, който преди решителния мач от серията за първата си титла, попитал баща си да поведе ли съотборниците си, или да се опре на тях, след което получил съвета на своя живот: поведи ги, може да те последват, а може би не, но ти трябва да ги поведеш.

Никога, в нищо, през целия си живот, не съм влагал толкова усилия, колкото там - на игрището под двата коша. Impossible is nothing...

Генералът-гладиатор, разтъркващ в дланта си късче земя, за да усети мириса на бъдещето. Несбъднатия месия с жак във врата, спиращ с волята си интелигентния метал около него. Войнът-принц от Двете кули и зова на неговият сребърен рог. Тропотът от бронираните ботуши на десантният взвод, осигуряващ пробив, докато наоколо се стеле хармонията на вагнеровата музика. Все едно живея в собствен филм с ужасно прочувствен и надъхващ саундтрак - така се получава, когато съм на игрището.

Мога да крещя, да викам, да бъда груб, да удрям лошо и да бъда удрян лошо, да получавам пристъп само от мисълта за загуба, но когато всичко свърши, независимо от резултата, ако аз и всички в отбора сме дали всичко от себе си, тогава резултатът вече няма значение. Защото, нали, там, на игрището, всичко е честно...

За финал, едно от любимите ми клипчета.

next episode

2008-12-10T14:08:00.000-08:00

i'ma driver, i'ma winner
things are getting changed, i can feel it

Колкото и да се подготвяме, да претегляме, смятаме и да се опитваме да вземем всичко предвид, големите неща в крайна сметка стават почти от самосебе си, а във финалния момент на решението все едно не сме правили нищо от горното, а го караме на чист импулс. Изглежда е трябвало да си гледам хороскопа по често, защото кой да предположи, че толкова динамичен месец е бил пред мен. Смених си работата и сключих брак. Но всичко по реда си...

***

Преди почти два месеца, кризата, която в момента се задълбочава, удари Сап-а силно. В рамките на два дни бяха спрени всички командировки, вътрешни и външни обучения, консултации, част от бонусите. След още толкова бяха освободени стажантите и third party-тата. Като един от последните, моят почти двугодишен престой там приключи.

Въщайки се в офисите на моята си фирма, отново станах редови програмист, но вече нищо не беше същото. Реших да си търся друга работа, в област, която ми е далеч по-приятна, интересна и в която се оказах истински добър.

Пуснах обяви тук там и докато чаках да ме повикат, учех. Като луд. В работата C#, защото ме прикачиха към нов проект, у нас насмитах паралелно три книги по чисто C, в следобедните почивки цъках основни алгоритми, а в късните вечери правех Java базирано приложение за един приятели. Навлизах в дебрите на теоретична електротехника. Диоди, резистори, транзистори (и трите им крака), посока на тока, напражение, закони на Кирхов. Някъде около бобини и индуцирано напражение спряхме, нещата започваха да излизат извън контрол.

Първото място, на което кандидатствах беше почти мечта - отлична заплата, готини колеги, изключително стабилна фирма (без да навлизам в детайли, колкото е по-голяма кризата, тези толкова по-силни ще стават), и за финал, намират се на една пряка от блока ми. Това е голямо предимство за всяко населено място, а за София е просто безценно. Но все пак, почти мечта. 90% от времето ми пак щях да прекарам програмирайки. Е, със съжаление отписах предимствата и продължих нататък.

Вторите нямаха нищо общо с програмирането. На интервюто, за което така или иначе не знаех какво ме очаква, се срещнах с един бивш колега от университета. Поговорихме си надълго и нашироко и накрая исках мястото много силно. Взаймното удоволетворение от протичането на интервюто беше почти сигурна предпоставка нещата да се развият добре, но "почти"-то отново беше ключовата дума.

Ден-два ми трябваха да се съвзема от разочарованието. Говорих с приятели, един направо ме посъветва да се свържа с първите, докато още ме чакат и да не се занимавам с глупости. На връщане от кафето реших да направя точно така и се почувствах добре вътрешно. Щях да им звънна на другия ден сутринта.

Легнах си и по стар обичай започна въртенето. Когато реших, че това повече не може да продължава така запалих лампата и с ръце под главата започнах да изучавам тавана. Голямо изучаване падна и резултатът от него бе, че отворих сайтовете с обяви и започнах да сортирам наново, изключвайки категорията "експертен персонал без ръководни функции". Майната му, от шест години съм в бранша, повече няма да съм мишка.

Почна сериозното ходене по интервюта. Накрая всичко се сведе до две потенциални места, които трябваше да изчакам. Особено едното, което много исках, толкова силно, както много малко неща съм искал досега, и почти всичките са били с емоционална насоченост.

Преди години бях чел едно интервю на Къци. Обясняваше как е ходил на кастинг за водещ на "Невада". Като му звъннали накрая, за да му съобщят, че е избран, той си помислил "бе тея хора що толкова се забавиха". Сещах се за тези му мисли всеки път като почвах да се чувствам изнервен от чакането. Чакане и търпение, много сложна игра, в която ендшпилът е почти извън контрол.

В крайна сметка получих заветното обаждане от страна на израелския мениджър - майн хер, вика, много ще се радваме да се присъедниш към тъмната страна на силата. Викам му, едвам ме нави - и така се превърнах в Сит.

***

Сега за сватбата. Не бе, шегувам се ;)

a guitar hero

2008-11-17T03:10:00.000-08:00

2008-11-06T14:30:00.000-08:00

cross your fingers, i'm going in

Хикори-дикори-док

2008-10-31T13:01:00.001-07:00

I'm sly and I'm shameless
Nocturnal and nameless
Except for "The Ripper"
Or if you like "Jack The Knife"

31.10. Вси Светии. Хелоуин. Нощта на тиквите и вещиците. На бонбоните и педерастките номера. Хубава нощ.

В момента се чувствам супер готино, прекраил невидимата, трудно намирана граница между радост и щастие. Такива моменти винаги искаш да съпреживееш и споделиш с най-близките. Само че най-близките са със семействата си, с приятелките си, и/или извън София.

А така чудно бих пийнал, бих поговорил, бих се забавлявал. Странното е, че не се чувствам зле от липсите, изглежда прекалено много е освободеният ендорфин в мен :)

Вълшебна нощ на всички :)

choked

2008-10-20T14:40:00.001-07:00

And fuck this battle I don't wanna win, I'm outtie

Един приятел си купил две къщи в Бояна, а друг влязъл в едно казино във Вегас и играл 46 часа без да стане от масата за покер. Когато напуснал, купил с последните си центове една малка керамична чашка, която одеве ми подари.

Преди няколко дни гледах в пряко предаване по телевизия "СКАТ" тийн рок група от Пазарджик, кръстила себе си "Амбър" (благодарско Мариянски). И понеже поздравяваха разни хора с разни песни, та мислех да се обадя и поискам личен поздрав с Кондьо и "Доко-Доко".

Освен това съм в някаква мотивационна дупка, или пък друг вид, но май не се дължи на чукналата годинка. Впрочем "честването" на рождения ден мина кротко и спокойно - хапнахме добре, пийнахме умерено, изчаках всички да кажат, че им е все едно какво ще е продължение и ги отпратих кой от къде е. А, да, за отбелязване е, че нямаше нито един човек, на който да държа, и да не ми честити. Доста е. За сметка на това имаше изненадващи бонуси от хора, от които никога не съм очаквал такова нещо.

Мисля да си намеря психоаналитик. Тъй де, от един път педераст не се ставало.

Преоткривам метъла и рока. Моторхед маркират позиции. Лени има смазващ глас на алкохолик-пияница.

Друго, друго какво... много ми се ще да вдигна ръце над главата си във формата на обърнато V и да извикам - Къща! Къща, майка му стара!

Damage Inc.

2008-10-17T13:23:00.000-07:00

But it don't make no difference
'Cause I ain't gonna be easy
The only time I'm easy's when I'm
Killed by death

Честити ми 28 годинки :)

***

- So why'd you pick this one?
- The light was better.

2008-10-14T03:08:00.000-07:00

majkata si e ebalo... oswen towa si pozwolih da prawq planowe za oktomwri... satira

нещо задвижено, нещо започнато

2008-10-05T15:23:00.000-07:00

One for the money
Two for the show
Three for the lady on the radio
Four might be the one
You'll never know, you'll never know

Вече е официално. Следвам магистратура "Бизнес Администрация" към УНСС :)

В топлите летни дни, привечер, карахме често колела със съквартиранта. Един път стана въпрос защо не запишем нещо, годинките се търкалят неусетно, хоп-хоп и ще го завършим от самосебе си.

Като наближи септември се зарових в сайта на Икономическия, харесах си специалност, която да не е прекалено тясно профилирана, да покрива спектър от предмети, които ще са ми интересни, поинтересувах се от сроковете и цените, и зачаках да наближи октомври.

С времето меракът ми леко започна да преминава, като капак съквартиранта се отказа (не с думи, но прояви достатъчно несериозност, за да не успее с подаването на документите) и цялата работа започна да намирисва. Обаче инерцията е голяма сила, всички знаем. И този път реших да я впрегна в нещо позитивно.

Три основни момента - подаване на документи; изпит; записване.

В глава първа, главно място заемаха сутрешните ми опити, в продължение на цяла седмица, за да стана достатъно рано. Успях в последния ден от срока. Напъвах се да стана от леглото, говорих си сам "хайде пич, ти можеш, стани бе копеле", после минах на "ти си бахти нещастника, лежи и деградирай" и накрая станах :) На влизане в сградата на УНСС видях първокурснички, млади, свежи, неразцъфнали още розички - ох, на батко момиченцата. Пред центъра за подаване на документи обаче картината беше друга. Лачени, наточени, наострени пили, които накараха старият да се озъби хищно - охх, кучкиии...

За изпита, по стар обичай, отидох в последната минута. На вратата на залата, за която бях определен, научих от една бележка, че съм преместен в друга, там вече беше пълно, и за капак отново се оказа, че ме няма в списъка. Накрая дойде някаква лелка, оправи всичко и ме друснаха на последния чин до пътеката, по средата на стаята. Съобщиха ни, че изпита ще започне след петнайсет минути и мигом склоних глава на чина - сънят никога не достига. Чувах смътно, че обясняваха някакви не дотам интересни неща, а се поосвестих от отчетливото тракане на токчета до мен.

Оказа се, че дошло още някакво девойче, за която нямало място, а все пак трябвало да я настанят. Огледали се хората, видяли спящият хубавец в бяло и решили, че такъв неебателен пройдоха ще е най-добрата алтернатива за нея.

Девойката беше наистина класна! Веднага се сетих за "Ъпсурт" - пред теб некаква сърничка, бело панталон опънала, прашки, лисичите муцунки как нахално ги поклаща - хващай. Викам си, страаашна си моме, я да видим батко какво може да препише от теб.

Изпитът за неикономисти беше нещо, което очаквах да е малко по-лесно. Тест, пет възможни отговора за всеки въпрос, дават точки за правилен въпрос и отнемат за грешен. Демек, ако не знаеш, не пиши. Не пиши, не пиши, ама аз традиционно имам мнение по всички въпроси, та зачертавах смело навсякъде... 4,52. Това ми е оценката, която се оказа достатъчна, за да ме приемат.

Записването също реших да го направя в последния ден от регламентирания срок. Бях намислил, да отида много рано, около 8:30, защото двамата ми колеги са в отпуска, а сме в средата на корекшън клоуса и го играя лан мен арми. Е, отидох. Между 9:00 и 9:40 седях в таксито, минах през книжарницата да взема необходимия комплект документи за подаване и в 10:00 гледах огромната опашка от напиращи за знания бъдещи магистри. Май всички идиоти като мен бяха решили да изчакат последния ден. От скука реших да огледам документите. Оппааа, оказа се, че искат данни от дипломата ми в СУ. Ебах му мамата, Рангеле! Не я носех. Почнах да смятам, отиване, намиране, връщане, включвам в изчисленията и обедната почивка на канцеларията... ммм, в 14:00 щях да съм отново на кота нула.

Реших да седна на една пейка и да помисля. Имам един приятел от Пазарджик, като малки бяхме много близки, та помня, майка му бачкаше към администрацията на УНСС, и имах вземане даване през 2004 с нея, когато търсех начини да скатая казармата.

Та заъннах й на жената, представих се - здравей лельо Любче, Сашко от Пазарджик се обажда, така и така.. много разбрана излезе жената, видяхме се, вкара ме през служебния вход във въпросния център, дадоха ми документите от предния път, където тези данни от дипломата ги има, казаха ми да ги напиша на крак, за да не се редя на опашката и готово. Това беше. За десет минути свърших всичко. Добре, че си забравих дипломата :)

Сега вече съм горд собственик на една купчина дискове, учебници, имам си книжка и факултетен номера, а списъкът с предметите за четирите семестъра и графика за консултации са точно до мен. Харесва ми чета думички като "управление на операциите", "организационно поведение", "финансови пазари и инструменти" и да си представям кое какво е.

Приятелка ме защо съм го направил. Не бях съвсем сигурен и още не съм. Исках да науча нещо ново, да не стоя на едно място, да ми е интересно докато го правя. Да се запозная с нови хора, да открия пред себе си нови възможности и да видя нови хоризонти. Да си докажа, че още мога, че все още ме бива. По малко от всичко.

Просто момента беше дошъл :)

нищо за казване

2008-09-30T03:09:00.000-07:00

Sexy boy
Girl on girl
Manage trois
Boring.
Marijuana
Cocaine
Heroin
Boring.

Щеше ми се да драсна нещо за летните преживявания, но спомените малко избледняха, нещата, за които исках да отпусна широкоскроената си душа сега ми се виждат незначителни, или по-правилно небрежното "майната му" ми пести времето да се разпростирам, а и е нещото, което по ми идва от вътре.

Мислех си, колко е лесно да пишеш за книги, та реших да се засиля с "Роня, дъщерята на разбойника". Много ми беше мила тази книга като малък, та я препрочетох тия дни. Все така хубава си е, дори бележки водих по време на прочита, но някак си нямам желанието.

Онова, дето ви разправях, че когато лошите спомените избледнеят, пак ти се иска, и че работя по въпроса, вече е на една ръка разстоения да се случи. Дано само разкритието, че "Jenna Does Dallas" е просто пътепис, не е тотално разочарование :D

Вчера в маршрутката се качиха няколко жени, и една от тях започна на висок глас да укорява някакъв мъж, който се бил качил преди тях и седнал на единственото свободно място. Не му ли било гузно, съвестно. (Тук мислено я подкрепих, аз в такива ситуации не сядам, най-малкото, за да си спестя после идиотската усмивка, която трябва да наложиш при отстъпването на мястото). А може би той носел също токчета? В първия момент не го разбрах, изтълкувах го като още едно разграничаване по оста мъж-жена-кавалерство. После включих, че визира неудобството да стоиш на токчета...

Чааакай малко... ма чааакай малко ма, пача (не помня коя точно жена, четяща тук, ми обясняваше колко грозно и отблъскващо било да се изразявам с тази думичка). Аз ли съм те карал да се качваш на тези токчета?! Като си толкова отворена, фешън с токчетата си, изживявща се като не дотам стара и грозна, намери си някой да ти купи една кола, и не се тормози с маршрутки и простолюдие. Баси, офцата, майна!

Позамислих се после. Отстъпването на място е проява на възпитание и култура, а не неписано правило, на база на което да си позволяваш да търсиш сметка от други хора. Ако ти отстъпят, благодариш, ако ли не - мълчиш. Ако толкова ти е зле, можеш да попиташ възпитано, а не да се сопваш, кой ще си плюе в лицето, за да угоди на някой, комуто липсва същото това възпитание, на което се позовава.

Та така, най-мразим жена без секс и шоколад. Светът е крив. В този ред на мисли се сетих, че ако една жена не се целува хубаво, изобщо не ща да се занимавам. Целуване == секс (по личната ми скала на удоволствие и важност).

По-другата събота имам фирмено парти, което смятам да изпусна в името на първия ни волейболен мач за сезона. Приоритетът на забавлението се оказа по-голям от приоритета на служебните ангажименти.

Най-тъпият филм евър се казва "Смъртоносна надпредвара", толкова бях зашеметен от очебийните глупости в него (човек като Копо сигурно би му направил дисекция по минути), че в последвателия половин час просто не можех да си събера мислите.

За финал искам да кажа нещо хубаво, ама няма толкова какво, та ще завърша с пожелание за лек, ползотворен и смислен ден.

Nothing thrills us
Anymore
No one kills us
Anymore
Life is such a chore
When it's….
Boring

splaaash boogie

2008-09-22T13:07:00.001-07:00

Running five thousand miles
and running short on air.
One hundred liters of adrenaline
making my whole body go at full power.

Coming this far should be fine, right?
How far would be okay?

the gym
Последния път, в съблекалнята на фитнеса, докато се обличах, влезе поредното доста здраво копеле, точно когато сменях тениските. Ясно добре се справям с фаянса, щом дори се загледа за секунда-две. А може и да е бил гей :)

Вчера играх футбол за пръв път от последната контузия в глезена. И той, и коляното издържаха, и това беше толкова хубаво, че дори загубата с 6:2 не можа да ми развали настроението.

Волейболната подготовка за новия сезон върви с пълна пара и навъпреки голямата пауза съм по-добър от всякога. Фитнесът си казва думата и допълнителната маса и сила правят цялата разлика. По дяволите, дори забивам от втора линия :)

sounds life
Когато мине време и смрадта и анатемата останат назад, когато лошите неща се позабравят, за да изплува от контраста веселбата, тогава най-вероятно си го загазил. Задвижил съм едни неща, но нека да видим как ще се развият :)

Освен това е приятно, когато разбереш, че не си отсвирен :)

На трето място ще добавя, че съм постигнал почти перфектната хармония със себе си. Няма въпрос, на който не мога да отговоря и да се двоумя. Няма ситуация, в която да не мога да съм честен. Няма нещо, за което да не мога да си простя. 33 часа сън за 3 дни правят чудеса, в огледалото вече не живее зомби :)

flow of the mucis
VLC. Свободният софтуер да го духа. Не искам суперхимермегаултра функционалност, която би трябвало да прави всичко под слънцето, но която работи чрез "open the command line...". Не искам невероятно подробното и изчерпателно ръководство, което обаче да е онлайн базирано и да ме удавя в толкова информация, че да не мога да намеря каквото ми е необходимо. ФАК Ю!

Искам нещо платено, кракнато и изпиратствано. Да работи с два клика и самичко да прави каквото искаш, дори когато не знаеш какво точно искаш.

Преди десетина дни ме събужда Чавдар. Ще ходим на DJ Тиесто, хайде с нас. Хайде, викам, а как деня преди концерта се оказа, че аз трябва да търся билети за компанията, не разбрах точно. Големи са пичове двамата с брат му, пада винаги бахти веселбата. Нахиления Чочо и вдетиняващия се Били :)

На последното техно парти, заради здравия денс успях да изпия 3-4 литра вода. Мислех да подобря постижението, но не би. Акостирах някъде между редбулите и JB-то.

Зала "Фестивална" беше претъпкана до козирката. Хората бяха толкова нагъсто, че в общия случай не можеш да мърдаш много, но това не пречи, ако си отишъл да се забавляваш :)

Харесах танцуващите кучки с огън, емоцията на тълпата, която Тиесто умело дирижираше, и с която можеш да се слееш и звука! Звукът! Рядко се прави толкова добро озвучение по нашите родни ширини. Освен това не миришеше много на коз, което предполагам значеше, че масово бяха наблегнали на амфетките. Говорейки за надрусване, имаше една страхотна хлапачка, стройна, с бяла риза, която така сладострастно беше прехалапа устната си, че сякаш посочваше точното място, на което да впиеш твоите... сигурно белото й беше дошло в повече.

Та снимах, снимах, но се оказа, че филмчетата са завъртяни на 180 градуса и по-горната тирада за свободният софт, беше моя опит да ги оправя. Еми няма да го бъде, но все пак прилагам една грозна снимка, колкото да не се чувствам прецакан.

За финал слагам клипче на Adagio for Strings

30.08.2008

2008-08-29T15:37:00.000-07:00

Пореден имен ден. Чакам си честитките и подаръците :")))

А това е от мен.

ПП. И ще си ги искам още няколко пъти тази година ^^

the truth is out there... thrust no one

2008-08-26T14:38:00.000-07:00

I have held a torch in the darkness
to glance upon a truth unknown.
An act of faith begun
with an ineloquent certainty
that my journey promised the chance
not just of understanding, but of recovery
...

Преди доста време писах, че може да посветя нещо на най-романтичния период в моя живот. Сега с чичо Джак мислим, че е назрял моментът.

Когато минават годините, себеусещането не се променя. Безспорно, всеки оценява промените в себе си, придобитият опит, научените неща и платената цена, но истинската му сърцевина е константа. Аз-ът в главата му звучи винаги по един и същ начин.

Писал съм по-рано, че има определени аромати, специфична подредба на облаците в небето и разни други, които са като ключ към впечатване към старо преживяване или спомен. Има обаче няколко неща, които не са просто ключ, а ме карат да видя отстрани това свое, тогавашно Аз. Много е... странно. И хубаво, и тъжно, щото няма да го бъде повече.

Тези моменти които ограждат нещото, което нарекох "най-романтичния период в моя живот".

Уводът се нарича "Мистър Профит", истинската увертюра "Туйн Пийкс", зрелостта настъпваше заедно с "Мъже в черно", а когато "Досиетата Х" свършиха... е, вече нищо не беше същото.

Не знам точно, но мисля, че изгледа малко смешно отстрани :) В действителност обаче съм истенски сериозен за това, което казвам. Толкова е важно за мен, че всички тези неща, които искам да споделя, не знам как да ги кажа. Което е жалко, аз съм много силен едно на едно, а ето че тук, в блога, никога не ми се получава.

От поне няколко седмици обмислям поста, обаче разминаването във вече споменатата значимост и съизмеримата й облицовка с думи, бутат нещата на фиаско.

Харесвам такъв тип хора, мъже, млади, готини и стилни, но не като търсен ефект, а по-скоро вътрешен, вроден... дефект?!, изразим най-вече с чар, неуловим за масата, интелект като бръснач, омекотяван почти винаги само от странното им чувство за хумор. Отдадени на кауза, често непопулярна, без капчица съмнение в значимостта й и игнориращи останалото.

Spooky Mulder и неговата легендарна репутация за неща, дори извършени встрани от основния му интерес. Начинът, по който Профит сияеше на фона на околните и как лягаше вечер, самотен и гол в кашона, без сам да осъзнава привсе енциклопедичната си култура и познания, собствената си травмираност. Харизматичността на Дейл Купър, абсолютно нетрадиционните му методи (едно време си пишех дневник, който почвах със "знаеш ли Даян") и отдаденост, която не го напусна, дори когато виждаше как тя го обсебва. Буквално. Контрастът между непукиският, стържещ звук на масата, теглена пред погледите на елита от спец-части на щатите, и тъжният, вперен в измамната самота на звездите поглед.

Преди половин година взех пълните девет сезона на досиетата. Гледам ги често вечер, и всеки път усещам как се превръщам онзи, другият, далеч по-млад и незрял Александър, който мога да гледам отстрани.

Дейвид Духовни е толкова, толкова добър. Спонтанност, достоверност, срастване с характера на героя са думи, които не покриват и част от това, което показва.

Мълдър и Скъли. Навремето познавах едно момиче, което оприличавах на нея. Бас държа, че и това ми влияе по-някакъв начин. Няколко пъти го почвах, ама не става. Сега да съм някакъв тупан, та да надипля едни къдели за въздъналите треви в чая, ама тц :)

Харесва ми. Класическият английски от времето на Шекспир, който ползва Скъли и прави всяка нейна фраза истинско удоволствие. Хлапащината, която прозира на моменти зад поведението на Мълдър и толерансът, с който тя се оставя, не, иска да бъде увлечена от него в моментите, в които ги набутват.

Тя е завършен човек на науката, който носи кръстче на шията си и вярва в Бог, а той гледа порно и обича да яде слънчогледови семки. Тя е изрядна, а той е разхвърлян, порядъкът внася спокойствие в нейният ум, а неговият се активизира, когато се разхожда тупайки баскетболна топка в апартамента си, а на прозорезът му е залепен неизбежният Х. (Имаше един такъв разказ на Джек Лондон от сборникът "Под палубната тента" - "Неизбежният бял". Зонец, Нушке, препоръчвам, ако разбира се, не сте го минали вече)

Кефи ме, че той се бие без задръжки, когато се налага, а и не само тогава. Че за секунда вккючва между разследването на изкуствени насекоми-убиици и свалка с готина, млада жена учен. Че в най-тежкият за него момент може просто да подаде шепа семки на другия и да си тръгне. Харесва ми най-вече идеята, която стои зад него и чийто символ е той. Истината.

Преди месец бях на кино. Гледам рекламите на разни комедии и сапуни, и разплут в стола мрънкам доста силно - това е зле, онова е зле, никога няма да го гледам... Изведнъж почва нещо, което, което... "i'm not the most popular in the FBI...". "Mulder?"

Сигурно съм изглеждал бая гледака за околните, станал, приведен леко напред, с изпънати ръце и беззвучно стиснал юмруци в екстаз.

Мислех да призова от трибуната на моя световнопопулярен блог общо ходене на всички die hard фенове за премиерата, но се отказах. Мисля кротко да ида утре, или вдругиден и да си го гледам. Последните му дни, когато тълпите са се отекли, последния час, когато ще има най-малко навлеци. Но малко ме е страх, честно. Очакването на всичко между тоталтно разочарование и зачеркване на нещо важно, и възможността за катарзис ме кара да се чувствам добре и да го чакам с нетърпение.

Чичо Джак мисли, че е време да спирам. Останалото ще разбера съвсем скоро. Някой да има подръка семки и хубаво порно?

...
A belief which I know to be false,
and uninformed in the extreme.

My folly revealed by facts which illuminate
both my arrogance and self-deception.

If only the tragedy had been mine alone,
it might have been more easy tonight
to bring this journey to its end.

море 3.0

2008-08-25T04:15:00.000-07:00

Описателната част по-късно.

Иначе, голямата част от времето прекарах така:

А малката част, така:

run the show

2008-08-12T03:25:00.000-07:00

Cause this is a dance and this is a hobby
It's fire in here and GMB got me
WOAH

Шефа го няма, колежката я няма, колегата го няма, тегавията е голяма, ноооо в петък отивам пак на море. Трети път за годината, а имам още две планувани ^^

Приемам предложения от тези, които вече са овъргаляли родното Черноморие. С предимство са дестинациите с доказан упадък, разврат и алкохолен привкус :D

Освен това да дам рапорт относно плана за превръшането ми в буца. Резултатът след месец и половина, пет пъти седмично фитнес, и половината изпита химия, е пет килограма в повече, точно на правилните места :) Мисля, че свърших адски добра работа като за начало. Работа, която ще покажа на морето :D

Хайде, лека и успешна седмица :")))

life is like a boat

2008-08-03T16:10:00.000-07:00

Греши този, които спи.

Пак е нощ и пак съм аз...

Сещам се за Льоня от "Фалшивите огледала", как гледаше окачените на куки самоличности, с които влизаше в Дълбината, неговите любими персонажи, всеки един от които носи част от истинското му аз. Части, които после той лично закачи, нарочно така грозно и отблъскващо, за да има още една причина никога да не се връща при тях. Празните им очи, абсолютно кухи по начина, който може да има само една гротеска. И как се пребори вътрешно, за да даде на тази гротеска отново живот.

От много време книгите са станали за мен като едно табу. Нямам време за тях, защото не искам да го имам, а не искам да го имам, защото когато си свикнал с много от нещо, не можеш да се примириш с неговото половинчато съществуване и като резултат го избягваш нашълно. Поне аз така правя.

Сега обаче, след почти триседмична борба в късните часове преди да заспя, удоволетворено затворих и последната страница на "Черният обелиск". Благорадности на Зонеца, че ми я набута в ръцете.

Хубава книга, която искам и аз да почета с няколко думи за нея. Това че Ремарк е истински майстор едва ли може да бъде голяма изненада за някой, но когато се убедиш в това от първо лице, е винаги приятно.

Имат един такъв специфичен стил Големите от едно време, да пишат някак си леко, спокойно, нещата да стават от само себе си, просто да се случват, а те сякаш винаги са точно зад ъгъла, на необходимото място, за да ги опишат.

- Какво е евфемистичен егоизъм?
- Младежко важничене.

Главният герой, Лудвиг Бодмер, със склонност към схоластичния сантиментализъм, е младеж на двадесет и пет, което го прави близък нам донякъде. Донякъде, защото преживелият войната човек, особено в лоното на калните й окопи, винаги ще пази нещо в себе си, което да го прави различен от другите нам. Най-вече с усещането си за живот. Тези хора са разбрали, че животът няма нужда от обяснения и че се живее заради самият него, фундамент, на който Лудвиг често се опира в своето вземане-даване с банковия счетоводител на бога - отец Бодендик, и майора на разума - доктор Вернике. Защото не е лесно да си толкова млад, толкова объркан и изгубен в света и себе си, а да водиш своята вътрешна борба срещу двата най-големи постулата на този свят - религията и науката.

Самият господин Бодмер преподава уроци по пиано, свири на орган в името на църквата пред обитателите на местната лудница, изкарва си хляба като продавач на надгробни камъни, а когато има нужда да преоткрие духовното в себе си - чете Ницше. Освен това е член на тамошното дружество на поетите, спи със здраво девойче от цирка, а се влюбва, макар и късно, във високопоставена, шозофренична обитателка на вече споменатата лудница. Притежател на два костюма.

Любовта е въпрос на чувство, не на морал. А чувството не познава измяна. То расте, изчезва или се променя.

Отношенията със жените. Това е една цяла тема, на която можем да се спрем. Така известният на всички манекенки Паулу Коелю, се слави като рядък познавач на жената във всичките й неразбираеми проявления. До него обаче, Ремарк стои като "Бугати" до "Трабантче". Своите разбирания по този въпрос, той разкрива под формата на тежки, житейски уроци, които младият последовател на Гьоте получава през цялата книга.

За да разберете какво имам предвид, просто трябва да прочетете книгата. Бях решил да сложа няколко цитата, които макар извадени от контекста и позагубили от блясъка си, все така носят своя заряд, но се отказах. Изказванията и сентенциите наистина много. Затова ще сложа само едно, това, което ми хареса най-много.

Право винаги има само този, който лежи с жената в леглото.

Като цяло Ерих Мария има много добро отношение към жените и наистина голям респект. В книгата му те са или красиви, или разбиращи, или прощаващи, или обичани. Майки, съпруги, дъщери, любими. И почти винаги в пълен контрол над живота си, изумително съчетали в едно духовното и материалното. Любовта и бесния комерсиализъм. Надсмиващи се над мъжете с техните страненни кодекси, понятие за чест, интелектуални размишления, решителност и колебливост - винаги в грешните моменти. Насочващи ги в правилната посока. Лично за мен това е едно от нещата, с които тази книга е много силна и дори, поучителна.

Иначе като за над петстотин страници стават много неща, показани са много характери, някои се влюбват, други се разделят, мнозина умират, а повечето просто продължават.

Един живот никога не може да бъде спасен сам. Той винаги е свързан с няколко други.

Темата за приятелството е разглеждана през цялото време. Ненатрапчиво, без да й се отделя специално внимание, точно каквото е самото приятелство. Безкористно, шеговито, жертвоготовно и винаги хубаво. Във всичките му измерения. По всяко време. Днес те спасявам от мъж-рогоносец, утре ти ме напиваш, а вдругиден се бием заедно срещу подрастващите фашисти. Накрая се разделяме завинаги, а погледът, боещ се да срещне другия, най-сетне го намира и вижда само разбиране.

Ремарк е силен, много силен и в описанията. Ето нещо, което прочетох на онази морска тераса под лунната светлина, което така силно ме сполетя, че да искам да достигне и при вас.

Космическа скръб, звездите капят като златни сълзи, даже Бог ридае, защото е изпортил света, а вятърът свири на арфа реквием...

Хуморът. Поредна силна черта, която трябва да се спомене. Не искам да се разпростирам с примери, просто ще кажа, че ми харесва подхода му, да не показва, дори да не насочва, а просто да пунтира. Ведър и интелигентен начин да разкриеш нещата от смешната им страна, като запазеният знак е, че винаги в тази страна има нещо много самоиронично. Адски си падам.

Казахме за съмненията, религията, любовта, приятелството, хумора. В книгата има и много още. Социалните позиции, житейските и битови съдби на различни прослойки хора, вечното противоречие по оста аз-света. Както казах, типична книга на Големите от едно време. "Ние пишем за всичко". Сещам се за Генерала, който разказваше как на "Славейков" някакъв човек търсел някаква нова книга, в която да има нещо "по-така", за нещата от живота, а продавачът му посочил близките десет тома на Достоевски и казал - то всичко е написано вече. Та горе, долу и с Ремарк е така.

Какво има тук наистина? Откъде идва перспективата, която не съществува, дълбочината, която мами, пространството, което е плоскост? И кой е този, който ме гледа от огледалото, а не същестува?

Много неща научих от тази книга. Научих, че когато през нощта държиш чаша вода навън, през прозореца, тогава Луната влиза в нея. И тя има вкуса на опала. Почти не я усещаш в устата си, но по-късно... тогава чувстваш как тя започва да свети в тебе, а блясъкът й излиза от очите ти. Но не бива да палиш лампа, защото в светлината тя увяхва.

Научих, че когато човек се отказва от нещо, няма защо да го губи.

Най-сетне, научих, че да грешиш не е толкова страшно, защото да си прав, всеки път е една крачка по-близо до смъртта. А ако винаги си прав, ще се превърнеш в черен обелиск! В паметник!

Благодаря за вниманието :)

head in the clouds

2008-08-01T10:07:00.000-07:00

First place in IMBD? What the fuck is IMDB?
С което искам да кажа, че новия Батман става, но не е кой знае какво.

За сметка на това "Гинес", никога не те разочарова и не само на вкус ;)

Това сигурно ще го допълвам. Поста, не клипа, за съжаление :)

rage of lunacy

2008-07-26T17:40:00.000-07:00

Like Frankie said
I did it my way
I just wanna live while I'm alive
It's my life

класически завършек на вечерта

В Пазарджик съм си, помня че се скарах с майка ми за нищо и никво, че седях на една от терасите у нас и си мислех, мама му деба, що се напъвам за тая пуста софия, такава красота, зеленина, щурците тухо свирят, но не по онзи личирески начин от стихотворенията и прозата, а най-реалният, който или го знаех от многото години живот или не... сешам се, че днес говорих за това, колко е различен въздухът в пазарджик, как просто *ухае* на по-малко емисии, ккак е напоен с миризмата на равнина, жега и нещо много родно и близко, с което съм отрасал...

имаше някакъв концер на идолите от мусик идол, и се занасях с другите двама, хайде да тичаме, казвах им, да тичаме, пробивайки път в тълпата и да крещим, тома, обичаме те, ние и нашите много килограми и години, искаме да носиш нашите бебета.. баси лигнята и простотията...

после ходихме на диско, единствената дискотека в Пз, Ларго...

сега се сещам за морето от преди седмица, беше супер яко и супер тъпо. втората вечер се напих сам, защото се чувствах пренебрегнат, ходих по плажа, тичах по него, разглех най-скъпото късче от черноморието, гледах звездите и си пеех една налудничавапесен за еедин мерцедес бенц.

понякога като съм много пиян, и някои неща ми се виждат супер прозрения, адски прости и логични и се чудя как досега не съм се сещал за тях, а после, когато съм трезвен само помня че ги е имало, но не и какви са. та нея вечер, седя на една огромна тераса, гледам от високо красивата гледка на залива на южното ни черноморие, пия марково уиски и чета Ремарк. идилия... баси майката.

та тогава ми хрумна да си запиша на voice recorder-a на телефона тея *велики* мисли и го направих. на другия ден като ги преслушах на трезво ме беше сам да се слушам прсото.. освен дугото, мислех да кажа на една мома, айде на море, няма да правим секс, ще си спим в отделните стаи на хубавия хотел, ще спим до късно, щше се излежаваме на сянка по шезлонгите, вечер ще говорим за 'живота, вселената и всичко останало'... пък ако нещата стигнат до логичния си завършек, лошо няма... безумие, което само на трезво може да ти хрумне...

утре, като прочвета това, най-верояно ще го изтрия, но сега си обещавам, че няма да го направя, щото така. тоя блог, обвинен, порицан или просто пунтиран като такъв, който прекалено много се увлича в обикновено, злобновневни детайли, все пак си е мой и ще квото си искам, ок? а и да не забравяме, че достатъчно много зор си давам, за да остане ниско над тревата и до тук да не се добира кой знае каква плява и/или странични типове.

та бяхме на диското, и когато съм най-пил и най-свалил гарда, открил уязвикмото *аз*, което пазя ме го туриха. с псоледните остатъци от съзание разбирам, че нито са ми го 'турили', нито са имали това предвид, а просто това пиянстотово ме кара да ставам свръхчвствителен, да овърреактвам и да се вкарвам вв филмите, които мислех, че съм зарязал в късните студентски години. просто обичам да усещам в тези моменти, че съм достатъчно важен, ценен и обичан, и да не ме финтиран, когато не искам. достатъчно добре зная как да ги литна тея изпълнения в протект моде, за да ми ги вкарват ся.

наскоро медитирах над тая тема и реших да кривна рязко курса на живота си, да зарежа реактивното начало, и да прегърна проактивното такова, ама де да видим какво ще се получи.

и те така, схапах поредната вечвер, ама така го чувствам, така го правя. изборът си е мой.. ае по леглата, независимо дали искам да правим секс, да ви уважавам, дали сте приятели, дали сте от грешния пол или просто да не ви познавам.,..

diago 45 degrees tango

2008-07-24T14:32:00.000-07:00

Your mother warned you there'd be days like these,
But she didn't tell you when the world has brought you down to your knees.

***

Ние сме двойка летащи звезди, Бигз, които нищо няма да спре

Подготвителен клас в математическата гимназия. Идвах от училище с ужасяващо реноме, клас с тридесет и един ученика, шест циганки, среден успех 3.51, осемнадесет изключени след завършване на седми клас.

Първите часове изучавах другите момчета и се чудех кой е як, кой е слаб, преценявах ги на око и без изключения определих всички като смотаняци. Съвсем скоро забелязах една групичка, която се познаваше от по-рано, да играят шах в междучасията. Погледах ги малко, един пич очевидно доминираше над другите. По това време се имах за голям шахматист и набързо подредихме фигурите с него, докато приятелите му очакваха поредната лесна победа в неговата кошница. Е, оказа се дерби, но все пак го паднах. Бях като зашеметен и исках реванш, който получих моментално и този път спечелих. Ред беше на агитката да бъде зашеметена.

Губят ми се вече спомените, как точно съм се престрашил да го питам чете ли книги и лека полека да го подхранвам от вече станалото ми солидно увлечение по фантастиката. Как започнахме да играем заедно всичко, в което другия го бива - тенис, шах, белот, волейбол, баскетбол - как започнахме да пишем книги-игри, които оставаха недовършени.

Но да, общо взето така почна всичко...

***

Jin... push it to the limit...
Mugen... act a fool...

Десети клас. Отракан. Много. На поредната сбирка в клуба по фантастика има нов посетител. Млад, с гравиран от огън на челото му надпис - Гъзар! Дупе с движения, чупки, някакви тарикатски дрехи и шапка на Sharks. Преценявам го оценявам като студент. Почваме да си говорим, разни а,у-та. Софиянче, което обяснява всичко по-горе, само че преценката ми за възрастта му е погрешна. Пичът е по-млад от мен с две години. Това поставя нещата отново на почти равни начала, но този път high ground-a е мой.

Ходил съм му на свиждане в казармата, когато беше почти превъртял, а той пръв ме напи, когато имах най-голяма нужда. Животът за всеки течеше отделно, като в промеждутъците сме делили легло, пари, пиене, компютри, жени. После времето се акселерира, а в колодата вече имаше два коза...

***

sapienti sat

Единадесети клас. Поредна сбирка на фантастите в Пазарджик. Високо, стройно и русо. Умно. По дяволите, четеше колкото нас, знаеше всички бъгове в книгите-игри, а разговорите до 3-4 сутринта на крак пред нечий блок бяха най-очакваната част от седмицата.

Макар да помогнах ;) за отличната 6.00 оценка на приемия й изпит в УНСС, все пак така се стекоха нещата, че и двамата следвахме в СУ, където пък тя ми помогна да изживея мечтата си да стана фехтовач. Белите доспехи, шлемът, шпагата в ръката те карат да се чувстваш по един... бе няма такъв начин.

После живяхме известно време заедно в един блок и като изключим малък, незначителен епизод от над половин година, който пък ме накара да открия в себе си елфическата жилка от рода финголфинов, мисля, че бяха едни много хубави години. Да...

***

On The Precipice Of Defeat

2008-07-21T16:08:00.000-07:00

Ние не сме сами.
Никой никога не е сам.
От първия немощен проблясък на първата искрица живот върху първата планета в Галактиката, познала зараждането на живота, никога не е имало дори едно-едничко създание, което върви, пълзи или се влачи по своя жизнен път самотно.

***

Аз съм твоята съдба.
Съдба, а не фатализъм.
Съдба, а не предопределеност.
Съдба, жизненият път на хората.
Съдба, начинът, по който живеем и уреждаме живота си… начинът, по който би трябвало да живеем или бихме живели, ако се вслушвахме в спокойния тих глас, който ни съветва в критични моменти, в моментите, когато сме на кръстопът.
Но ако човек не се вслуша, тогава той просто не чува нищо. И няма такава сила, която да го накара да се вслуша. Наказание за нечуващите също няма, освен нещастието да се противопоставиш на съдбата си.

18.07

2008-07-18T03:49:00.000-07:00

Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.

- Съставът за олимпиадата по волейбол вече е ясен, стискам им палци на момчетата и най-вече на диагоналите. Да ги прескачате, момчета!

- Хареса ми доклада на ЕК. Направо си умрях от кеф. Тея нещасници, гадни, жалки, шибани мръсници - нашите управляващи. Мрете в кофите!

- Пак почна нечовешкия цикъл за лягане в 3 след полунощ. Прибирам се от работа, гледам си часовника - 18:30 - и си викам, копеле, толкова си уморен, че не можеш да изкараш до 23, днеска ще се наспиш. При следващото сверяване вече пак е три. Снощи бях на вечеря с приятели и по едно време от уморо се усещах като пиян. Някакви некоординирани, несвързани глупости говорих. Не че се оправдавам, просто ми стана странно преди малко като мислих по темата. Умора, хапнеш лошо, падне ти кръвното и си gg.

- Тъкмо мислих, че серията е отдавна прекъснала и поредния шибан сън. Махни се, зло, не ме дърпай под земята.

- Сутринта ме блъсна кола. Спряла на кръстовище, минавам зад нея, а тя дава назад, за да се върне, щото е навлязла в платното. Нищо ми няма, само дето къде от лекия удар, къде от стряскането, се изсипах на земята. Говорейки за коли и шофьори, нещо, което ми хареса по темата:

...Отляво ме задмина едно чисто ново БМВ с над 130 км/ч. Караше го жена, лицето съвсем близко до огледалото и си слагаше сенки…

За момент се разсеях и когато отново и обърнах внимание тя беше вече наполовина в моето платно, все още занимавайки се с грима си.

Въпреки, че съм мъжко момче се стреснах толкова, че си изпуснах електрическата самобръсначка и тя ми изби сандвича от другата ръка…

Като се опитах да върна колата на платното с коляно, ми падна Джи-Ес-Ем-а от ухото директно в горещото кафе между краката ми. Кафето се разля, изгори най-ценните ми части, прекъсна важен разговор и ми скапа Джи-Ес-Ем-а.

Фаса в устата успях да задържа с последни усилия…

О, как мразя жени зад волана!!!

- Стискайте палци инцидентите с коли да са свършили за днес, защото след половин час тръгвам за морето. Там, далеч, на силиконовия бряг, където греят усмивките на силиконовите принцеси ;)

- Днес е рожденият ден на Васил "Дякона" Левски.

здраве и малко късмет... като за начало

2008-07-16T15:55:00.000-07:00

She, she, she want it, I wanna give to her
She know that it's right here for her
I want to se you break it down
I'm ballin', throw'n money around

Здраве и малко късмет. Това си пожела тя. Като за начало, добавих аз.

***

Из безкрайните листи в моите icq и skype има купища хора, които не знам какво правят там. Вчера, скучаейки на работата, гледам балонче над един от тях. Пожелавам честит рожден, разменяме усмивки, питам какво иска за рожден ден. Девойка респективно. Здраве и малко късмет. Това си пожела тя. Като за начало, добавих аз. Не, сериозно питам. Каза, че обожавала плюшени играчки. Оп-па, викам, задръж тая мисъл и се заравям в дебрите на нета. Десетина минути по-късно съм харесал огромен мамут, над половин кубик, за който в детайлите пишеше, че издържа до 80 кила тегло. Парите са доста, но ентусиазмът ме тресе. И те го те, подаръка.

Виждам, че фирмата прави доставки, намирам магазина в София, за щастие супер близко до нас и започвам преговорите по изкопчването на работния адрес на момичето. По обясними причини не го получавам. Думи като "лично пространство" и "конфиденциалност" реверберират срещу моето виждане за живота, ползата от него и цитатите на Конфуций, които играят роля на моя лична батарея. В края на работния ден съм получил необходимите ми данни.

Запътвам се към магазина, за да установя, че не е толкова близо, колко си мислех. Опасенията, че може да няма мамути в наличност са разсеяни от мърдащите се до витрината хобот и бивни. Добър вечер, ей за това тукинка съм дошъл. Земете тия пари и го изпратете на тоя и тоя адрес. Ама как, ние не правим доставки, само офиса във Варна! А? Що рече?! Това защо не го пишеше на сайта ви - ми ни знайм.

Излизам вкиснат и мисля. Звъня на един приятел банкер и го питам какви куриерски фирми ползват. Даде ми сайт. Прибирам се, чета, обикновени поръчки, бързи, експресни, супер експресни. Само последните доставят от ден за ден. Но не и нищо с размерите на това, което искам да прекарам.

Намирам други, които могат да ми свършат работата, споразумяваме се, да се разберем на другия ден (считай днес, за вас вчера), затварям телефона и резюмирам.

Трябва да се довлека утре пак до магазина, да взема животното и да го карам до САП. Това нещо дори не знам дали ще се побере в такси, било в багажник или на задната седалка. Включвам разкарването в работно време и чистото време, което ще отиде по операцията. Мисля си как вкарвам мамута пред погледа на охраната в САП и мислено пъшкам. Ще ме гледат като натровени всички. От там да викна фирмата и да я засиля към адреса. От другата страна на всичко това стои кой? Аз. Човекът, който често си ляга гладен защото го мързи да иде до кухнята. И се отказАх.

Супер глупав завършек на цялата ситуация, още ми е криво. И всичко това заради едно балонче, и защото на сайта не пишеше, че доставките са само за Варна.

Will Of The Heart

2008-07-06T15:33:00.000-07:00

Move bitch, get out the way
Get out the way bitch, get out the way
I only need your time tonight.

Винаги съм възприемал Тринити като не особено привлекателна мадама и не разбрирах как може да са избрали такъв персонаж за голямата любов на нашето момче. Не че смятам, че нещо глазурено ще е по-добре, не, актрисата чудесно си изграва ролята, просто не е тип, по който бих си паднал.

Това ми мнение важа докато не гледах във втората серия откъса по-долу (до 0:35).

Отчаянието, ясното съзнание, че умира, нито за миг не замъгли целеустремеността й, не спря да се опитва до последната секунда да се бие, игнорирайки болката и раните. Точно в този момент, в това сурово, кървящо лице, видях нещото, което бих могъл да обичам.

Когато го споменах на приятелка, тя отбеляза шеговито, че сигурно просто приемам фразата "жените да си умират по мен" прекалено буквално :")))

Всичко това по-горе играе ролята на странна прелюдия към факта, че преди няколко часа гледах "Ханкок". Филм, който отидох да гледам с уж ясното съзнание какво ме очаква, обаче трейлърът се оказа доста подвеждащ от гледна точка на сюжет, а и в него липсваше една от най-култовите сцени, така че удоволствието в киносалона беше пълно.

Уил Смит е класа, аз него си го уважавам още от времената на "The fresh prince of Bel-Air", а MiB завинаги ще остане нещо много, много специално за мен.

***

Agent K: They're beautiful, aren't they? The stars. I never really look at them anymore, but they actually are quite... beautiful.

Agent J: Uh, Kay? You're frightening your partner.

[some years later]

Agent J: Tee, when was the last time we just looked at the stars? Ever feel like you're alone in the universe?

***

Чиста проба гъзария, готина външност, рядка актьорска дарба и смазващ професионалист (ако не ме мързи да търся, бих сложил линк към едно интервю с няколко режисьори на филми с негово участие). Бях чел и за някаква специална скала на продуцентите в Холивуд, относно възвращаемостта на парите за даден филм в зависимост от участието на един или друг актьор. Уили Смит водеше класацията.

Сега обаче имам проблем. Почти всичките неща, за който искам да говоря във връзка с филма са отвъд границата на спойлерите. По принцип нещо, което не ме спира много-много, но сега някак си не ми се ще да развалям удоволствието на никой. Затова ще се въздържа и ще приключвам. Така, както съм го написал, ще излезе, че филмът е някакъв шедьовър, а той не е. Просто отвъд забавлението, добрата актьорска игра, хубавата идея, невероятният момчешки супергероизъм и обикновения мъжки героизъм, попаднах на някои неща, които просто откликнаха в мен. И усмивката освен забавна, стана и доволна :")))

compassion

2008-07-01T15:28:00.001-07:00

Гладен и жаден дочаках нощта,
отчаян и тъжен, пак съм сам на света.
Аз съм кучето на крайния квартал

Днес, след близо осем месеца лекуване на рамо и коляно, контузих много лошо глезен. Едвам ходя, а увереността ми, че "всяко зло за добро", е силно разклатена.

Сега пак ще гледам дълги нощи тавана, чакайки да ми мине. Като на куче. Мъчно ми е.

Raw Breath Of Danger

2008-06-27T06:02:00.000-07:00

Same old story, same old song
Goes all right, until it goes all wrong
Now you're going, then you're gone
Same old story, baby, same old song

Първо да споделя, че се подстригах и за пръв път от много, много време съм доволен от резултата :)

Миналия ден ме сгащи контрола в трамвая без билет. Аз съм един от най-най-редовните билетодупчещи твари (Зонец, ти да мълчищ) и ме доядя много.

Него ден специално излязох на обяд, за да си взема талон, на едното място нямаха билети, на другото нямаха да ми върнат от 50 лева, а когато се качих в злополучния трамвай, ватманът сефте не продаваше.

Разбира се точно тогава ме налазиха две лелки и чичка. Аз някакъв спокоен, знам си, че им обяснявам ситуацията, давам им левче за вече скъсано от тях билетче и край. Край, край, ама дебелата лелка напориста. Свалят ме, чичката отива да тараши някакъв притеснен юноша, а лелките по мене. Да съм си платил санкцията, пък съм изглеждал интелигентно момче, пък нали съм работил, а другите как могат да перфорират, как имало полицаи с тях, актове, чудеса.

Аз пък им обясних, от спирката на която се качих не продават, ватманът също и поради това изобщо не виждам как ще им дам осем кинта, съвсем да не апелират към и без това съмнителната ми интелигентност, щото далеч по-тънки струни са загрубели, че няма да видят нито лична карта, нито лични данни, и че нямам намерение да чакам никаква полиция да идва, ами си тръгвам.

Бе седя и се разправям пред цялата навалица и по едно време тръгвам да си ходя и едната така с тяло ми застава на пътя, та чак за ръката тръгва да ме хваща. Баси наглата дебела свиня! То учтивост, учтивост, ама в такива ситуации почвам да увеличавам специфично децибелите. И в разгара на джангъра другия свален пич мина отарашен (затваряше си портфейла току пред мен с виновно-гузна физиономия), чичката от контролата дръпна по-спокойната лелка, един вид ме причисли към загубената кауза и тва беше. Пожелах им по пазарджишки лек ден с характерно махване на ръка, на което получих - а на теб зла вечер. И те така... разправия за нема нищо.

Отделно се задават някакви трусове в професионално отношение. Кофти момент, защото хич не ми се играе на политика баш преди лятото. Ма квото стане.

А на връщане единия холандец слушаше ей това нещо, голяма песен, голям певец. Впечатли се човекът дори да не разбираше какво се пее. Та я намерих заради него, а в духа на петъчните видеота на Хаз, я слагам да се насладите и вие.

Таласъмия и свети Икер

2008-06-22T14:37:00.001-07:00

Нервен потребител съм, даже агресивен
харченето на пари за мен е спорт атрактивен
а кой освен глупакът наивен, ограбен, обиден
вижда живота противен.
И чака изкривен да свърши деня му.

Първо, много се радвам, че Зонецът успя да дойде с нас и да си правим веселото заедно. Второ, ако някой ми беше казал, че най-вече ще запомня тазгодишната Таласъмия с 8 часова сесия на мафия, щях да се изсмея.

Цялото мероприятие не си струва труда да се описва подробно, поради лежерността му, но ето някои от нещата, които искам да спомена:

- Винаги си носете бански.
- Bushmills >>> Tullamore Dew
- Кур мач, кур хървати, кур турци.
- Неколкочасовия разговор в малките часове на първата нощ. Филмите.
- The master of bridge. Професионална победа със седем импа.
- Аматьорите също бият. Взеха ни белота.
- Bushmills >>> Tullamore Dew
- Мафия. Аз в ролята на дон Корлеоне. Obey me!
- По пътищата вечни на България.

***

Отделно от това искам пак да кажа на Алмаки, че грам не разбира от футбол, да изтъкна на малката русалка Ариел причинно следствената връзка между сблъска на немската калевра и мазен гейски отбор, и думите на Герд Мюлер. За финал - луда фиеста по повод отпадането на най-най-най-омразния ми отбор, Италия. Цялата разлика бе между кроткият, уверен поглед на Свети Икер и студените, змийски очички на Буфон (който иначе не е лошо момче, просто пази грешната врата).

Да се приготвим всички за красивият финал: Германия - Испания!

my modus is operandi is amalgam

2008-06-18T13:20:00.000-07:00

far east style with the spirit of wild west
the "quote-unquote" code stands the test of
time for the chosen ones to find the best of
noble minds that ever graced the face of
a hemisphere with no fear, fly over

Вчера ходих за пореден път да ми бият инжекции и както се оказа, за последен. Остатъчните три дози ще си ги бия сам, защото няма кой друг. Все пак не върви да викна Ицо и да го посрещна със свалени гащи :) Затова ми показаха нагледно как се прави, в смисъл, че този път не гледах отсрещната стена, ами видях как иглата се забива от раз до края. Направо се потресох колко дебел задник съм имал, за да може тая игла да си намери място в него.

И докато си говорим за телеса, да отбележа, че ми пристигна химията. 250 кинта под формата на протеини и аминокиселини, които ще ми стигнат за първия месец. Старият ще се превърне в анаболно чудовище ;)

В петък заминаваме с няколко отбрани булдози ("фанатици, тук не се говори с думи, а с коли, пари и цици...") за Стара Загора да проверим таласъмите имат ли още почва у нас.

За финал, поредната ми зарибяваща песен, която този път не можах да намеря на mp3, за да я закача в Soul Kaleidoscope.

the blue yonder where
the sky meets the sea
and eye meets no eye
and boy meets world
and became a man to serve the world
to save the day, the night, and the girl too

неприетата ръкавица

2008-06-11T01:57:00.000-07:00

- Sonny, I need you cool, are you cool?
- I am cool.

Oнова нещо, за трите последни прочетени/купени и желани да бъдат препрочетени, така и не стигна до мен.

А тъй като ми се ще, но никой не ми даде, ще си взема сам. Три броя книги, за които аз бих искал да пиша.

Потъвам в размисъл.

lord of the dance - 3v1*

2008-06-03T14:54:00.000-07:00

Но истината винаги остава ъндърграунд
имал си готин саунд

***

Толкова беше добро, че чак ми ида да кажа само:

Аз бях там, а вие?

Само че няма и евентуално утре, когато не съм толкова скапан, ще се разпиша.

***

Въвеждам нови термини - "барабанче" и "пльока".

***

Три в едно - аз съм циник, романтик и емоционален инжинер.

***

емоционален инжинер

майче някой пак е махмурлия
дали е верно че клин клин избива

Не обичам да усещам агресия в хората около мен, още повече агресия спрямо мен. Иксм като прявя нещо да става усещайки ентусиазмът и жизнеността на хората около мен. като ми се смарангясвт просто ми пада морала и отебавам. не ша да се занимавам грам за нищо, дори за нещо, за което преди малко съм припирал много. не гоня никой и не се разправям с никой. житейска философия. качи се да не ходиш пеш. утре го няма щото сега не го виждам. понякога трудно се настройвам за нешо, и ако ми похабите натроението, независимо от причините, не искам да чувам "другия път". не мога а и не ща да се ангажирам с удоволетворяването и угаждането на всеки. за своето милеем е казал гранд дюк По Алтреидес, ама разцепването ме кара да отебавам. ся щото му изплъзвам нишката на свещената апатия, ше завърша графата с: се 1, сад ли е?

***

циник

Путко потока не треаа да спира-много шит във ефира
Тарикатско хоби има да рапира
ентелигентна олигофрения

Седим пред НДК и чкаме да стане време, което е приемливо за влизане. Много жени и мъже, много красиви жени и безазлични ми мъже. Гледам разни стегнати женски тела и знам че след време ша станат напълняли, безформени и дебели. ще се разпльокат. и от там - пльоки. аз съм отвратителен, хаха. волим те. има и супер стегнати дупета, които прераждат стария термин барабанче. стегнато дупе, което искаш да го напляскаш. барабанчета и пльоки. смея се на висок глас с тембърово хаха в противовес с обичайната межност в гласа ми. насред площата пред НДК, а моя човек ми прави забележка и ми се сърди.

влизаме в залата сядаме. билетите са скъпи, което предполага, но само толкова че хората, които ще си ги позволят не са някакви некултурни клошари. да почнем в 8 пм, ама селинджърте още не са влезли и в 8.10. гледам на два големи екрана филмчета за историята на bushmills, главен спонсор на трупата. история, хубави моменти и знаменателни тостове. [зонец, шегите ти преебаха малко тоста no syrce ne mi dawashe da se razprawqm togawa, a i ne iskah, shtoto mi behse приятно]

всиччки са в залата, приятен женски глас предупреждава да не се снима изаписва. благодари. хората са добре облечени, вечерни тоалети и множество костюми. аз с моите спортни панталони и изчистена бяла тениска съм като симпатиен, добре изглеждащ прошляк на фона на някои други. не ме ебе. изнервен пляскам най-силно докато обявяват спонсорите. bushmills, казах вече. загасват светлините и почва пердставлението. светкавица. някой натруфен туз снима. 5000 човека, всеки се сеща сегиз тогиз че може той да е най големия тарикат който да снима в момента. постоянни светкавици от телефони и фотоапарати. без кментар.

хоря пляскат където им падне, те не знаят етикета за пляскане. ааа ууу, хаха. и аз съм селинджър, не спазвам протокола на изискания, културен и обучен слушател/консуматор, щото не го знам, а и не искам. асдф?

гледам лошо, защото пих 3 сока повече от необходимото. оглеждам се за най-бликия изход и виждам невероятна жена, 20-21 години, невероятно ангелско лице, ужасно красиви гърди, които по начало никога не ме привличат. 'аз не съм цицоман, късно спрял да суче'. обаче тази искам да я чукам. начервена и с грим, професинана проститутка. нищо лошо няма в платената любов, от средната граница на горе.

идва края. пляскания, бисове. изникват от тъмнината и кръстосват ръце като казаци под стакатото на токовете и пода. всички на крака и ръкопляскат. на крака, защото предните са станали и им пречат д гледат, вие кво си мислите, фенщина?

хора от публиката поднасят букети. 1. един букет. водача на групата го дава на една от жените. чака други. няма. минават секунди, после още и два огромни венеца като от менифестация се появвяват, женски глас дудне - от премиера на републиката Сергей Станишев - уууу, ууууу, дюдюкания от всякъде. лорда на танците барабар с групата е в потрес, не разбират български. кво стаа? освиркванията продължават. селяния пълна, срем ме е. по-малък венец от бат Бойко. инерцията на освиркването го зстига и него, но масовото настроение люшка вълната към ръкопляскане. трупата все така не разбира, а ступора й се задълбочава. цветя от зам. не знам кво си.. непознато лице, публиката мълчи. трупата недоумява. леко тактическо отстъпление, тъмнина и никакви бисове не могат да ги върнат.

***

романтик?хаха

ич не ми е европейско
като гледам нощем от високо небето над Cофия батенца

Концертът беше прекрасен. Малкото ефирно същество, облечено в златисо сребристи дрехи, появявайки се в различните етюди кръстих 'гном'. всеки етюд бе част от ирландския фолклор. Красиво е. в един момент се усещам, че мисля за 'играта на ендър'. am i crazy or fuckin' something? всъщност нали изкуството трябва да влияе по подобен начин, да те кара да мислиш за друго и да те пренася в друг свят. ()днес бях в Пазарджик за 4 часа, лежах в детската, гледах през прозореца потъналия в зеленина двор. Крушата, която е станала огромнодърво, баси мамата. Имаше толкова многодруги, череши, смокини, чбълка, праскови и ебаси огромната круша. deja vu?) 'играта на ендър' никога повече няма да бъде същата за мен.

Красиво е. има звезди, които мигат. потапям се, и дори не ми се пикае вече. има закачливост, има палавост. има и бой, мъжки, между добрите и лошите, който ме кара да настръхн. някои момчешки, мъжки неща са просто програмирани да са там. дуелът между нашия и лошия е като тракане на кастанети. печели го a после той поправя счупената й флейта. ръкоплясканияа са оглушителни и нескончаеми.

масаката накрая е просто смазваща. бом диги диги бом диги бом. имаше такава песен. добри са и то много. жал ми е че ноуша не е писала нещо с професионален почин и маниер. се 1, аз бях там, а вие :")))

***

друг поглед на представлението заедно с размисли за музик идол - тука

***

* дори до групов не успяхме да го добутаме